Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Халиуел падна, докато се опитваше да си събуе панталоните, и трябваше да се изкатери от пода в леглото. Покачи се върху Симон и за нейна изненада въпреки всичкия изпит алкохол се оказа надървен. Макар и надървен, пак беше малък, но тя изстена, когато той насила проникна в нея.

— Чукай ме, господин президент, чукай ме — прошепна дрезгаво. — О, да! Дааа! Точно така! — За Симон Карстеърс това беше добре позната рутина, но тази вечер не беше нужно да се преструва дълго. Ричард Халиуел свърши почти веднага, изстена, пръдна, изтърколи се от нея и моментално заспа.

Пешавар, Северозападната гранична област

Бил Крофърд намали скоростта, когато наближи старата част на Пешавар и улицата на разказвачите на приказки. Тесният път беше почти непроходим. Членове на пущунските племена се разминаваха с талибани, магарешки каручки се състезаваха с боядисани в ярки цветове автобуси, моторни рикши се надбягваха с велосипедисти. Въздухът бе натежал от мириса на подправки, нарове, козе сирене и вонята на мазни късове овнешко, които цвъртяха върху мангалите по цялата дължина на оживената улица. В задната част на наблъсканите едно до друго магазинчетата разпалваха огнищата със стари автомобилни гуми и стотици оръжейници превръщаха отпадъчни железа в пушки със съмнителни качества. Над града тежко висеше лютив пушек. На всеки няколко минути се чуваха изстрели — оръжейниците изпробваха новопроизведената стока, рискувайки своя собствен живот. Над щандовете, където се продаваше чай за руски самовари, гордо висяха снимки на Осама бин Ладен, молла Омар и Ал Зауахири. Търговци предлагаха на дребно плодове, грънчарски изделия, килими и молитвени килимчета.

Крофърд несъзнателно опипа кобура под мишницата си. Всички мъже в града бяха въоръжени с „Калашников“, а мнозина носеха и патрондаши, препасани през гърдите. Малкото жени, които се мяркаха наоколо, бяха забулени от главата до петите в черни бурки, а очите им бяха скрити зад фини мрежи. И изведнъж сред целия този хаос той я видя. Камионетката на „Хайдерабадска пералня“ излезе от тясна странична уличка, разпръсна стадо кози, което даде своя принос към невъзможното задръстване на улицата на разказвачите на приказки.

Агент с по-голям опит може би щеше да спре и да си зададе въпроса дали тази внезапна поява е чиста случайност, или е нещо по-зловещо, но Крофърд много искаше да поправи грешката, която бе допуснал по-рано днес. Той промуши колата си покрай козите, без да обръща внимание на протестите на гърбавия, брадат козар.

Тойотата зави наляво и Крофърд я последва по тесен, мръсен път. Докато се движеха нагоре към по-скъпия район на университетското градче, дюкяните на оръжейниците и щандовете край пътя постепенно отстъпиха място на големи вили върху просторни парцели, скрити зад високи, измазани с вар огради. Бил Крофърд намали, когато тойотата спря на двеста метра пред него. Не познаваше района, от лекциите по пакистанска култура му бяха останали само смътни спомени, затова неохотно паркира пред висока метална порта. Ако беше по-опитен, щеше да избере по-безопасно място за спиране. Портата закриваше автомобилна алея, водеща към едно от медресетата на Осама бин Ладен. Освен това щеше да заключи вратите, но той не го направи.

Седнал на мястото до шофьора, Ал Фалид набра един номер и остави телефона да звънне три пъти. Затвори и изви леко глава, така че да вижда в страничното огледало червеното сузуки на неверника. Три минути по-късно двадесет ученици се промъкнаха през предния вход на медресето и започнаха да се приближават към колата изотзад. Ал Фалид знаеше, че неверникът е съсредоточил вниманието си изцяло върху неговата тойота, и наблюдаваше със задоволство как младите ислямски ученици се готвят да се нахвърлят върху своята плячка. Един от новобранците на ЦРУ скоро щеше да научи колко опасен може да бъде Пешавар.

Бил Крофърд внимаваше за тойотата пред него. Внезапно вратата на автомобила му рязко се отвори, измъкнаха го на мръсния път. Той опита да се протегне за кобура под мишницата, но ръцете му бяха извити насила назад и вързани с тънка тел, която се впи в плътта му. Нападателите го завъртяха и блъснаха главата му с все сила във вратата на сузукито. Остра болка се разля по тялото му.

Бил Крофърд се опитваше да запамети лицата на групата млади мъже, които го заобикаляха. Бяха много, всичките облечени в широки ризи и с черни тюрбани на главите, и сякаш кипяха от гняв, крещейки все по-силно и по-силно: