Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Къртис О’Конър погледна часовника и се приготви да си върви. Беше почти полунощ, въпреки че в непрестанната борба срещу тероризма полунощ беше само началото на нов ден във Фермата 30 30 Това е прякорът на тайния тренировъчен лагер на ЦРУ близо до Уилямсбърг, Вирджиния. — Б.пр. . Снимката на Кейт Брейтуейт му напомни колко отдавна не е бил в компанията на красива и интелигентна жена. Работата му пречеше да поддържа дълга връзка. Пък и знаеше, че прекаленото емоционално обвързване с някого може да стане причина да изгуби целенасочеността в работата, която имаше да върши. Бегло си помисли какво ли би било да живееш един малко по-нормален живот. Живот, който не се диктува от работата и щеше да му позволи да си има някого, при когото да се прибира у дома.

Прокара пръсти през косата си и въздъхна дълбоко от неудовлетвореност, а мислите му се върнаха към другата част от неговата мисия. Е, О’Конър, щом стана дума, можеш ли да прескочиш до Колцово в Сибир и да се покриеш в Алтай, където температурата пада до минус 40, и да докараш този Долински в Щатите? Разбира се, руснаците може малко да се ядосат и няма никаква гаранция, че набегът няма да се превърне в касапница, но ти ще се оправиш. Както винаги. О’Конър поклати глава и набра комбинацията на своя сейф.

— Ние май никога не се учим — измърмори той.

При измъкването на хора винаги ставаше някакво объркване, както Оливър Норт и Роналд Рейгън научиха, след като аятолах Хомейни свали шаха на Иран през 1978 година. През следващата година шейсет и шест американци бяха взети за заложници в посолството на САЩ в Техеран. О’Конър си припомни опита за тяхното спасяване, превърнал се в пълна катастрофа. Един от хеликоптерите на морската пехота марка „Сталиън“ се блъсна в транспортен самолет С-30 в иранската пустиня и в паниката да се измъкнат бяха забравени строго секретни планове, идентифициращи всички агенти на ЦРУ в Иран. Къртис знаеше, че трябваше да минат години, докато се възстановят от това нещастие, а сега предстоеше друго. Спасяването на Долински от лапите на Кремъл щеше да почака, първо да се оправи с учените и Халиуел, помисли си той. Докато вървеше към пропуска при главния вход, за да излезе навън в остатъка от нощта, си мислеше за света, който беше напълно полудял.

Голф клубът „Винярд“, Калифорния

Ричард Халиуел наблюдаваше развеселено как Дан Еспозито прецака третия си удар, но усмивката му скоро изчезна. Вместо да падне в потока, топката се удари в средата на каменната арка на моста и отскочи злорадо, приземявайки се между двете дупки от другата страна. Халиуел и президентът стигнаха до поляната с изискваните от правилника три удара и докато чакаха в количката си Дан Еспозито да направи своя четвърти, президентът тихичко заговори за плановете си да започне проучвания в областта на биологичните оръжия.

— Господин президент, смятам, че преподобният Бъфет е напълно прав — отговори Ричард Халиуел. Преди време бе стигнал до заключението, че най-късият път до хората от вътрешния кръг в Белия дом е този на Библията. — Тия мюсюлмани няма да се спрат, докато не постигнат целта си да създадат панислямско общество, и ние трябва да направим всичко възможно, за да не позволим това да се случи. За мен, господин президент, ще бъде чест да поема тази задача.

— Хал, ще направиш голяма услуга на нацията. Наистина голяма.

Дан Еспозито се разтресе като желе и замахна със стика си като с бейзболна бухалка. Стикът някак направи връзка с топката, която полетя, последвана от значителна част от хубавите чимове на „Винярд“. И ако не бе кривнала веднага встрани, щеше да падне някъде по окосеното трасе между следващите две дупки.

— О, мамка му! — Възклицанието на съветника се разнесе по игрището.

Ако някой от членовете на клуба беше наблизо, ругатнята щеше да доведе до незабавно оплакване от „неприсъщ за джентълмени език“.

Халиуел се усмихна самодоволно, докато гледаше как топката на Еспозито се носи към очевидни неприятности между високите борове вдясно от полянката, но усмивката му изчезна, щом едно звучно пляс проехтя из цялото игрище. Топката на Еспозито се бе блъснала в една голяма секвоя и отскочи обратно към поляната, където падна право в дупката.

— Да! — Еспозито, на когото обикновено не му беше разрешено да дава израз на чувствата си, сега вдигна за поздрав свит юмрук.

— Дан, предполагам, че ще искаш ударът да бъде признат — провикна се президентът.