— Зная, но президентът е убеден, че освен нарастващото икономическо влияние на Китай и пекинската олимпиада най-голямата заплаха за Съединените щати е биологична атака, и се тревожи, че ако не измъкнем Долински, Кадир и лудите му имами ще я осъществят.
— Ние?
— За да бъда по-точен, ти — ухили се Том. Колцово беше ужасно далече и двамата мъже не си правеха никакви илюзии колко опасна може да се окаже подобна мисия, но хуморът послужи за разведряване на напрежението. — Винаги си казвал, че би предпочел да се върнеш на активна служба.
— Да, но ми харесва и да живея — отговори О’Конър, докато мисълта му го връщаше към други провалени операции в предходните години. Спасяването на американските заложници в Техеран, наредено от президента Картър, беше провал и реши съдбата на неговото президентство, когато през 1980 година катастрофално загуби от Роналд Рейгън. „Сибир никога не е бил в челото на списъка с назначенията ми.“
Том Макнамара продължаваше да се усмихва.
— В момента сме в процес на договаряне закупуването на руски транспортен хеликоптер Ми-8Т с надеждата, че руснаците ще го вземат за свой, но и ние ще трябва да го разпознаваме.
Къртис направи гримаса. И преди беше летял в руски хеликоптери.
— Когато сделката приключи — продължи Том, без да му обръща внимание, — няколко пилоти от специалните ни части ще бъдат обучени да летят на него. Работи се по въпроса от Държавния департамент да се получи маршрут, който вероятно ще бъде малко труден — каза Макнамара, майсторски омаловажавайки трудностите.
Полетът щеше да включва потегляне от военновъздушната база „Манас“, която Съединените щати бяха наели в Бишкек, столицата на Киргизстан. Щеше да се наложи да се предложат големи поощрения и на Казахстан, за да позволи на спасителния хеликоптер на Къртис да зареди и да лети по протежение на 500-километровата граница между Казахстан и Китай до мястото, където казахската, китайската, руската и монголската граница се събират високо в планината Алтай на юг от сибирската степ. Това беше една от най-трудните, безлюдни и опасни територии за летене в света.
— Предполагам, че първо ще искаш да влезеш и да осъществиш контакт с Долински?
— Трябва да помисля по въпроса — отговори Къртис, докато в главата му започна да се оформя неясен план, покрит почти изцяло с примигващи червени светлини, — защото още не съм убеден, че иска да дезертира. Измъкването му от Колцово няма да е детска игра и щях да се чувствам много по-спокоен, ако знаехме дали на тази информация може да се вярва.
Заместник-директорът можа само да кимне в съгласие. И двамата имаха дългогодишен опит и добра подготовка, за да се справят и с най-опасната мисия, но нещо в дезертьорството на Долински караше и двамата да бъдат много предпазливи.
— И само за да те зарадвам — каза Том, протягайки се за още една тъмночервена папка, — директорът ми съобщи, че Халиуел иска двама учени, които да помагат на Долински, когато го измъкнеш от Колцово.
Този път папката беше маркирана „Строго секретно — Никакви чужденци — Ограничено разпространение“. Етикетът с „Никакви чужденци — Ограничено разпространение“ не беше изненадващ. Администрацията се готвеше да пренебрегне един от най-важните международни договори, които Съединените щати някога бяха подписвали — Договора за биологичните оръжия и токсините. Последствията от биологична атака се смятаха за толкова унищожителни в световен мащаб, че Договорът за биологичните оръжия и токсините бе подписан и ратифициран от почти сто и петдесет страни. Във войната срещу тероризма и този договор, подобно на Женевската конвенция за отношението към военнопленниците и на Обединените нации срещу мъченията, щеше да бъде пренебрегнат.
— Лабораторията на „Халиуел“ е много изолирана — продължи Макнамара, — но въпреки това искат учените, които работят по генетичните промени на вирусите, да бъдат колкото е възможно по-малко.
— Учените избрани ли са?
— Полковникът, който сега командва ИИЗБА на САЩ, някакъв тип на име Васенбърг Трети, бе помолен да предостави двама от своите най-добри хора, въпреки че не му беше обяснена истинската причина. Всъщност му поискаха да предложи квалифицирани за работа в лаборатории с четвърта степен на сигурност за изработване на ваксини за обществото срещу едра шарка. Трябва да провериш предложенията му. На хартия изглеждат наред, но аз помня Васенбърг още като лейтенант. Абсолютен идиот и фанатичен проповедник до мозъка на костите.
Читать дальше