Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Не смятах, че пускат идиоти в морската пехота — подхвърли Къртис. Когато ставаше дума за корпуса, О’Конър никога не пропускаше да закачи шефа си за неговия яростен патриотизъм.

— Не го правим! — За миг Том се навъси, после се ухили, осъзнавайки, че Къртис се бъзика с него. — Дядото на Васенбърг е бил адмирал, а баща му четиризвезден генерал, което вероятно обяснява как е попаднал в морската пехота, макар да не зная откъде се е взел този трети Васенбърг. Вероятно майка му се е изчукала с момчето, което е чистило басейните. Свалихме го с подводница на брега за тайно проникване само за да се окаже, че там го чакат куп телевизионни камери със запалени прожектори. Вината не беше негова, но той взе, че се обърна и даде пресконференция. Тъпанар! — Том Макнамара поклати глава при спомена. — Аз бях в оперативната зала на „Ейбрахам Линкълн“ и наблюдавах случващото се. Половината му взвод беше избит след това, той получи рана, така че го пратихме в лечебницата.

— Как е стигнал до ръководството на ИИЗБА на САЩ?

— Предполагам, че секретарят по отбраната го смята за умник. А има и връзки — обясни Том. — Чувал ли си за професор Имран Сайед?

— Ако е същият, за когото смятам, че става дума, тогава поне това предложение го бива. Срещнах го преди няколко години. Сайед е един от най-добрите вирусолози в света, макар че е малко странно Васенбърг да се откаже от учен от такъв ранг, независимо колко е деликатно всъщност кой ще бъде свръзка. Още по-странно е, че професорът е приел.

— Още не е — отговори Том. — Нито другият учен. Част от работата ти ще бъде да им припомниш какъв е дългът им към тяхната родина.

— Кой е другият?

— Някоя си д-р Кейт Брейтуейт. Подробностите са тук вътре — каза Том и подаде папката на Къртис.

— Много приятна за окото — заключи Къртис с усмивка, докато гледаше снимката на Кейт на вътрешната страница.

— О’Конър, понякога си мисля, че мозъкът ти е в долната глава — възмути се Макнамара и забели очи. — Едва ли се налага да ти припомням, че системата още не е забравила лошия ти късмет с рускинята.

— Тя ми даде много полезна информация — възнегодува Къртис, но с усмивка на уста.

— Тя ти даде не само това — сопна се заместник-директорът, гледайки над очилата си. — Искам да водиш тези двамата по същия начин, както би водил двойка агенти от Москва. — О’Конър се ухили самодоволно и Том веднага съжали за това сравнение. — Мисли си за Белуджистан, където ще бъдеш изпратен, ако прецакаш работата. Щом се убедиш, че могат да се справят със задачата, а като се хвърли око на професионалните им биографии, в това не може да има съмнение, остави ги да работят и ги накарай да свършат своята половина.

— Том, финансирането е на черно — възрази О’Конър, сега вече по-сериозен. — Ако се опитам да ги водя по същия начин, както сме водили агенти в Москва, ще трябва да се срещам с тях поотделно в парка „Лафайет“ и те ще луднат. Смятам, че трябва да направим нещата колкото може по-нормални. Не е тайна, че разговарям с много учени за опасността от биологичните оръжия. Нали ходя на техни конференции, за бога.

Том Макнамара изръмжа.

— Оставям подхода на теб, стига случващото се в „Халиуел“ да си остане непроницаемо. Колкото до ваксините, вицепрезидентът изглежда особено загрижен нашите атлети и официалните лица в делегацията ни за Пекин да бъдат защитени, така че, без да разкриваш какво ще правим, трябва да поддържаш тясна връзка с нашия Олимпийския комитет.

— Имаме ли вече кодово име?

— Операция „Плазмид“ 29 29 Малки циркулиращи ДНК молекули, които се срещат в клетките на бактериите. — Б.пр. . И тя трябва да остане колкото е възможно по-тайна. Освен мен, теб и вундеркинда на седмия етаж за нея знаят много малко хора. Дори държавният секретар не е информиран. Само президентът, вицето, секретарят по отбраната и малкото лайно Еспозито.

— А Халиуел?

— Днес следобед президентът ще играе голф с него и според характеристиката, която му направи, щом могат да паднат пари, той ще се включи.

Д-р Ричард Халиуел се беше включил още от деня, когато строго секретната лаборатория получи сертификат като безопасна, но не по начина, който Том Макнамара или О’Конър можеха да си представят.

Отново в кабинета си, Къртис прегледа документите на двамата учени. Съобразявайки се с неразумното искане на Белия дом програмата да е започнала вчера, налагаше се да ги привлече още утре. Той се замисли над своя подход. И двамата бяха непоколебими противници на запазването на запасите от едра шарка и Къртис трудно щеше да ги убеди да станат част от тайната операция „Плазмид“, макар собствените му симпатии да бяха на страната на учените. За разлика от администрацията, която си нямаше и представа колко опасна може да се окаже подобна разработка, двамата учени щяха да са напълно наясно в какво се впускат.