Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— От вчера не се е обаждал. Ще проверя какво става.

Минута по-късно Тони Кармело подаде на своя началник слушалка, работеща чрез шифровъчна система, в която никой терорист не би могъл да проникне.

— Крофърд. Твърди, че обектът му не е излизал от хотела.

— Заден вход? — попита направо началникът на поста своя новобранец.

— Има товарна рампа, но виждам и нея — уверено отговори младият агент на ЦРУ. — Единственото движение там беше, когато камионетката на една пералня замина рано сутринта.

— Да не би случайно да беше на „Хайдерабадска пералня“? — попита Ригън по-скоро по интуиция, отколкото като плод на размисъл.

— Мисля, че май така пишеше — отговори Крофърд, но вече не звучеше толкова уверено.

— Крофърд, ако искаш да имаш успех в тази игра, не само трябва да мислиш, но и да знаеш — излая Ригън в телефона. Дългите работни часове си казваха думата. — Колко голяма беше камионетката? Какъв цвят?

— Бяла тойота с двойно предаване — нервно отговори младият агент.

— Отивай в Пешавар да я откриеш, защото точно в момента получих сателитни снимки, от които се вижда, че бяла тойота, собственост на някаква хайдерабадска пералня, е поела натам, и нещо ми подсказва, че вероятно е същата, която си видял тази сутрин да заминава. Когато я намериш, не искам да се правиш на някакъв шибан герой. Просто я наблюдавай и виж дали можеш да разбереш какво са замислили. И бъди внимателен. Пешавар не е курорт.

— Каквото и да правят, според мен си напълно прав, че то няма нищо общо с доставката на чисто спално бельо — отбеляза Ригън, когато затвори телефона. На всеки агент на ЦРУ му се налагаше да се осланя на предчувствието си, но предчувствията в съчетание с натрупания през годините опит се отплащаха.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

— Разполагаме ли с планове в случай на терористично нападение срещу пекинската олимпиада? — попита Том Макнамара О’Конър, отмествайки фокуса от вероятните намерения на Ричард Халиуел.

— Все още разработваме различните сценарии и съответната ни реакция, но ръководителят на Олимпийския специален отряд ще ти представи проектоплан през следващите няколко месеца — обясни Къртис.

— Как се оформя? — попита Макнамара, който се интересуваше от мнението на О’Конър, за когото знаеше, че казва нещата направо.

— Най-голямото притеснение е възможна биологична атака. Генното инженерство на вируси е съвсем реална заплаха и може да се окажем без нужните ваксини. Въпреки че не съм видял нищо, което да потвърди подозренията ми, ако някой като Кадир успее да се докопа до биологично оръжие, а ние не вземем под внимание предупрежденията му и не започнем преговори, смятам, че ще го използва.

— На игрите?

— Олимпиадата в Пекин е особено уязвима, защото за две седмици през август над три милиона души от стотици хиляди различни места из цял свят ще бъдат съсредоточени на едно място. Щом си заминат, ако носят смъртоносен вирус, ще разнесат по целия свят нещо много по-убийствено от птичия грип. Но нещата не са толкова прости, колкото ги представят медиите, Том. Ти и аз знаем, че през 80-те години „Аум Шинрикьо“ постигнаха успех, когато поставиха в токийското метро найлонови пликове, пълни със зарин, и ги пробиха с чадъри, но вероятно си спомняш, че те бяха провели поне още девет нападения и единственото успешно от тях беше отново със зарин. Нападенията с антракс и ботулин се провалиха.

Том Макнамара кимна мрачно.

— Шоко Асахара. Още един шибан откачалник, обсебен от свършека на света. Той и бълнуващият луд Бъфет биха били добра двойка — изръмжа той. — Онова, което ме побърква, е, че инак нормални и умни хора вярват във всичките тия глупости. Ако японската полиция не беше пипнала тия гадове, те вероятно щяха да убият много повече от деветнадесет души… и колко бяха, хиляда ранени?

— Плюс около четири хиляди силно разтревожени. Не можем да ги виним за това. Когато видиш стотици хора, налягали по земята, а от носовете и устите им тече кръв, няма как да не се уплашиш. Ти си прав, ако имаха повече време и ако техните университетски генийчета бяха изолирали по-заразната разновидност на антракса, а не тази от ваксината, историята щеше да бъде твърде различна.

— Дааа — изсумтя заместник-директорът, — а ти видя ли окончателния доклад за антракса, използван срещу Дешъл?

Къртис кимна.

— Имам си собствена теория. Историята беше съвсем различна. Веществото беше годно за оръжие.