Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Външно Халиуел е стълб на Южната баптистка църква, олицетворение на американското момче, забогатяло, като превърнало някаква скапана биотехнологична лаборатория в международна компания. Той е любимец на Уолстрийт, а брокерите обожават земята, по която стъпва.

— И? — попита Том Макнамара с усмивка.

— Би убил и баба си, ако сметне, че от това може да изкара някоя пара. В момента продължава делото в Африка, за да забрани разпространението на евтини генерични лекарства 24 24 Лекарства, чийто патент е изтекъл и биха могли да се произвеждат и продават по-евтино. — Б.пр. срещу СПИН, въпреки че останалите големи фармацевтични компании са съгласни. Опитва се да установи господство на пазара с лекарства срещу СПИН и в Китай.

— Жена и деца?

— Децата са много умни, махнали са се от къщи при първата удобна възможност — цинично отговори Къртис. — Жена му Констанс е досадна като гуано от прилепи и е стълб на онази църква, дето я ръководи онзи, как се казваше, шантавият проповедник, приятел на президента.

— Бъфет?

— Точно той. За десет хиляди долара ще се помоли за теб и ще закачи плочка колкото пощенска марка с името ти на покритата веранда с размерите на цял шибан стадион за футбол. Халиуел се появява там всяка неделя с жена си, а през останалите дни от седмицата скъсва задника на секретарката си от чукане. Пазѝ се — добави той с усмивка, — видях снимката й. Има много хубав задник и не бих искал да пълзя пред нея, за да стигна до теб.

— О’Конър, радвам се да чуя това — каза Макнамара с кисела усмивка. — Има ли нещо друго, освен че много си падаш по Халиуел?

— Той е капут и е много по-опасен от пълна с гърмящи змии торба, оставена на слънце — поясни Къртис. — Сигурно някой ден ще се окаже добър политик, макар че няма да получи никаква помощ от тъст си.

— Който е? — Том вдигна вежди.

— Спикерът на Камарата на представителите, Дейвис Бъртън.

— Халиуел се е оженил за дъщерята на спикера?

Къртис кимна.

— Бъртън не може да го понася, макар че с това не е в крачка с колегите си. Халиуел дава едни от най-големите приеми във Вашингтон и се радва на доста солидна подкрепа в Републиканската партия.

— Няма да е за пръв път Дейвис Бъртън да не е в крак с другите — отбеляза Том с тон, от който пролича възхищението му към ветерана политик. — Много пъти съм му провеждал брифинги. Истински джентълмен, много умен, и май е единственият, който разбира какво става в Ирак — добави той.

— Нито ФБР, нито данъчните са убедени, че Халиуел действа в рамките на закона — заключи Къртис, — и го наблюдават внимателно, но предвид връзките му са много предпазливи. Той и вицепрезидентът са толкова гъсти, че чак е подозрително.

— Ти какво мислиш?

— Мисля, че Халиуел крие много повече, отколкото подсказва сегашната разузнавателна информация. Моят инстинкт ми говори, че трябва да бъде наблюдаван.

Голф клуб „Винярд“, Калифорния

Хеликоптерът на Ричард Халиуел изпревари този на президента на хеликоптерната площадка на голф клуба „Винярд“ в Напа Вали. Никой във внушителната клубна сграда не му обърна ни най-малко внимание. Кацането на хеликоптери там беше толкова обичайно, колкото големите черни лимузини на паркинга.

Голф клубът „Винярд“ се гордееше с три шампионски игрища с по осемнадесет дупки, разположени сред гората и лозята върху четиридесет хектара от най-скъпата земя в окръг Напа. Посещението на президента се пазеше в тайна, а тайните служби нарочно бяха избрали третото от трите игрища, затворено през последните два дни „заради гостуването на важна личност“. Въпреки че бе заобиколено от високи секвои и крайбрежни дъбове, новото игрище с осемнадесет дупки беше по-лесно за охраняване, защото местността около него бе по-открита. Нищо не беше оставено на случайността. Екипи с кучета претърсиха неравните части на терена и шубраците още предния ден. Не намериха нищо по-страшно от четиридесет нови топки за голф, чиито собственици са били прекалено мързеливи, за да ги потърсят. В далечината патрулираше военен хеликоптер, на борда на който бяха заели позиции снайперисти с далекобойни пушки и стабилизирани оптически мерници. За онези, които осигуряваха безопасността на президента, дори една игра на голф представляваше логистичен кошмар, тъй като посещението на държавния глава на САЩ не можеше дълго да бъде запазено в тайна.

Един от осемдесетгодишните членове на милиардерския клуб, Отис Дж. Линбърг Втори, бе написал официално оплакване до председателя Палмър Уайнбъргър. Гостуващите важни лица да бъдат канени да играят другаде, беше изръмжал той. По-късно, щом зърна слизащия от „Марийн 1“ президент, Отис веднага потърси отново Палмър, за да изкаже сърдечната си подкрепа за посещението на президента, но и за да изрази недоволството си, че не е бил предупреден предварително. Той се разлюти още повече, когато разбра, че членовете на клуба няма да бъдат представени на президента. Точно това беше развитието, което Дан Еспозито искаше да избегне.