Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Беше прекрасен, ясен есенен ден. В пилотската кабина на „Еър Форс 1“ главният пилот на президента, полковник от военновъздушните сили Майк Мънро, и неговият екипаж провеждаха рутинния брифинг за кацането във военновъздушната база „Травис“ в Калифорния, а над тях се разсейваха следите от пара зад двата F-16, които бдително патрулираха високо над боинга. Двамата млади пилоти от военновъздушните сили бяха бдителни и готови в миг да изведат от района или да свалят всеки нарушител, ако се окажеше необходимо. В новия свят на смелите след 11 септември правилата за водене на бой бяха жестоки. Тази сутрин само един цивилен самолет имаше разрешение за влизане в района на „Травис“ и то беше дадено от Белия дом. Един черен „Лиърджет 60“ с емблемата на фармацевтичната компания „Халиуел“ на опашката трябваше да кацне по разписание половин час преди президента.

Личният стюард на Ричард Халиуел прибра съдовете от лекия обяд със салата от раци и носът на лиърджета се наклони, когато пилотът намали тягата. Симон Карстеърс се облегна назад в червеното си кожено кресло и вдигна чашата си с шампанско. Под тъмносинята си рокля с презрамки носеше бяла блуза с дълбоко деколте, което разкриваше горната част на загорелите й гърди. Очите на Ричард бяха впити в разделителната линия между тях. Под финия лен можеше да различи неясните очертания на зърната й.

— За довечера — тихичко каза тя, прокарвайки съблазнително език по горната си устна.

— Ще ти го припомня — усмихна се Ричард Халиуел и вдигна чаша в отговор. — Какво ще правиш следобеда? — попита той, любопитен да знае всяка нейна стъпка.

Симон се усмихна.

— Ами след като „Винярд“, изглежда, не си пада много по жените — отговори тя язвително, — докато ти удряш малки бели топчици с президента на тази страна, сигурна съм, че ще мога да използвам черната ти кредитна карта от „Американ Експрес“ с голям успех тук, в Сан Франциско — отговори тя уклончиво.

Някой ден ще успея да го накарам да зареже тази негова досадна малка женичка, помисли си тя, сещайки се, че ако Констанс Халиуел не е в черквата да пее химни, тя прекарва времето си във възхвали на онзи още по-досаден, измъчващ Библията проповедник Джери Бъфет. Симон изпи последните капки от отлежалото шампанско „Круг“ и отново облиза устни. Знаеше, че Ричард Халиуел е пресметлив и могъщ, а точно това я привличаше в мъжете. Беше сигурна, че някой ден той щеше да се вози на президентския самолет зад тях, и имаше намерение да бъде там с него.

Халиуел се зае отново да чете един от докладите за Китай, анализ на мерките за сигурност на пекинската олимпиада. Симон го наблюдаваше, а мислите й отново се върнаха към неговия брак. Дори животът й да зависеше от това, не можеше да проумее какво намира Ричард в жена си. Веднъж й бе доверил, че се отдръпнала ужасено през брачната им нощ, когато той се опитал да й направи орален секс. Констанс отказала всичко друго, освен мисионерската поза. Симон потисна усмивката си. Никога не бе успяла да си представи Констанс отгоре, да не говорим за орален секс, а сдържаността й в спалнята беше нещо, което Симон знаеше как да обърне в своя полза. Щеше да се погрижи Ричард Халиуел да продължи да получава онова, което съпругата му никога не можеше да му осигури, макар в това да се съдържаше и една изключителна ирония. Ричард Халиуел вероятно беше най-егоистичният и лош любовник, когото някога бе срещала. Дори с неохота трябваше да се съгласи, че размерът има значение. Ала за Симон Карстеърс властта бе много по-важна. Когато той се осъзнаеше, двамата с президента Ричард Халиуел щяха да образуват един много силен отбор. Някога Джей Еф Кей и Жаклин шеметно бяха превзели света, който скоро щеше да се превърне в един нов Камелот.

Облачета светлосин дим се вдигнаха от гумите на лиърджета, когато главният пилот на Халиуел го приземи и насочи към 21-ва стоянка вляво по двете дълги успоредни писти на военновъздушната база „Травис“ във Феърфилд, точно пред залива на Сан Франциско. Оживената база с площ пет хиляди акра беше дом на 60-а транспортна ескадрила и могъщите транспортни самолети „С-5 Галакси“ и „С-17 Глобмастър“ и днес, както всеки друг ден, беше много заета. Докато агентите от тайните служби оглеждаха периметъра, подготвяйки се за пристигането на президентския самолет, три огромни самолета цистерни „КС-10 Икстендър“ се подредиха един зад друг в очакване да кацнат.

Пилотът на Халиуел рулира до района за ВИП пристигащи, където чакаше хеликоптер „Бел Джет Рейнджър“ с вече въртящи се витла. На сто метра от него, близо до оранжевия кръст, който бележеше мястото, където полковник Майк Мънро щеше да паркира предния колесник на „Еър Форс 1“, други двама президентски пилоти с вече поставени колани минаваха през рутинните предполетни проверки на „Марийн 1“, президентския хеликоптер в маслиненозелено и бяло. Неговият много по-голям брат с неподвижни криле беше само на двадесет минути полет от „Травис“ и започваше спускането си към пистата.