Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Колко жалко, че камерите ги няма точно когато ги искаш! — възкликна президентът с приповдигнат тон, докато наблюдаваше резултата от първия си удар надолу по средата на дългата част на феъруея 25 25 Ниско окосената трева между тия (мястото на началния удар) и района около дупката. — Б.пр. към дупката.

— Добър удар, господин президент — с нежелание призна Ричард Халиуел, докато се подготвяше да нанесе своя първи удар.

Тият беше почти с размерите на игрище за боулинг на открито, а безупречно поддържаната трева зеленееше на върха на издигнатото насипче, защитено от три страни с наклонени плочи от пясъчник. Ричард Халиуел направи крачка назад от топката си и прецени своя удар. През първите двеста метра теренът се спускаше към една голяма опасност: дълбок поток, който можеше да бъде прекосен само по старомоден малък мост с каменна арка. Оттам окосената част се изкачваше нагоре по леко вълнист склон до голяма зелена поляна, сгушена под величествени секвои и борове на повече от сто години.

Ричард Халиуел нагласи стика си и оправи стойката. Втренчи се в бялата топка и си представи, че това е „Смит Глаксо Клайн“. Хладният въздух и тишината на първия тий бяха нарушени от остро изсвирване точно когато Халиуел се опита да прокара топката си покрай тази на президента.

— Хал, големи трудности те чакат! — провикна се президентът Харисън с въодушевлението на малко момче, което си играе на топчета.

Устните на Халиуел се свиха в корава тънка черта, докато гледаше как топката му прави погрешна извивка и изчезва в гъстите храсталаци под едно дърво съвсем близо до потока.

— Нищо не е свършило, докато дебелата лейди не пропее, господин президент — отговори Халиуел, полагайки усилия да запази шеговит тон.

За голяма забава на президента Дан Еспозито едва не вкара топката в потока, но тя в последния момент отскочи към дърветата от другата страна на окосената част, срещуположно на топката на Халиуел.

Халиуел започна да рови из гъстите шубраци, опитвайки се да сдържи раздразнението си. За да намери топката си тук, трябваше да се случи чудо, а Ричард Халиуел не вярваше в чудеса. Той хвърли бърз поглед назад към окосената част. Дан Еспозито беше в шубраците от другата страна, а президентът му подаваше стик от количката на около двадесет метра оттук. Агентите от тайните служби оглеждаха околността и окосения терен пред тях. След като избра малко свободно пространство, Халиуел бръкна в джоба на панталоните си за голф, отвори ципа, който беше накарал шивача да зашие в джоба, и пусна чисто нова топка през крачола си на земята. Той винаги играеше с топка номер 1, на която беше щамповано златното Х на „Халиуел“, и когато топката се търкулна в една вдлъбнатина, той лекичко я подбутна с крак към по-добро място.

— Хал, трябва ли ти помощ? — провикна се президентът.

— Слава на Бога, господин президент. — Ричард Халиуел се върна при количката, която ползваха съвместно с президента, и си избра стик номер пет. Миг по-късно гледаше със задоволство как ударената топка прелетя над потока и пое нагоре по склона, след което спря близо до дупката, готова за удар.

— Добре се справи, Хал — поздрави го президентът.

Ричард Халиуел помаха със стика си в знак на благодарност.

— Номер три, господин Еспозито? — попита агентът на тайните служби, докато гледаше полузаровената топка. Агентите, на които бе възложено да охраняват президента, ненавиждаха малкия арогантен съветник.

Еспозито се заклатушка натам и изръмжа:

— Тъпа, скапана игра.

„Каквото и да е нужно“ беше неговото мото в политиката и живота и ако днес това беше голфът, така да бъде.

Докато президентът и Ричард Халиуел играеха голф и все още не бяха започнали да обсъждат плановете си да променят хода на историята, сателитни снимки от свръхсекретната Национална разузнавателна служба в Шантили, Вирджиния, пътуваха за Пакистан, където предстоеше да бъде написана една по-агресивна и застрашителна история.

Националната разузнавателна служба, Шантили, Вирджиния

Свръхсекретната наземна станция на Националната разузнавателна служба, или НРС, е свързана с НОРАД, Командването за аерокосмическа отбрана на САЩ, вкопано в планината Шайен, и с още много подобни станции.

На стената на командния й център има голям плакет. По ръба му е изписано „Национална разузнавателна служба: ние притежаваме нощта“. Емблемата изглежда като научнофантастично изображение, но след 11 септември голяма част от научната фантастика и действителността станаха неразличими. Вътрешната част на емблемата е черна, от нея иззад сребриста мрежа, която наподобява мрежестите антени на серията сателити „Лакрос“, заплашително гледат чифт бухалски очи. Емблемата напомняше на операторите, приведени над своите екрани с висока резолюция, че десетки сложни американски сателити обикалят на двеста и осемдесет и четиридесет хиляди километра над земята, а камерите им превръщат нощта в ден. Някои, като сателитите от Помощната отбранителна програма, контролирани от военновъздушните сили на Съединените щати, работеха в инфрачервения спектър, за да откриват установки за изстрелване на ракети. Други бяха способни да разчетат номера на пощенска кутия. Ирак все още бе приоритет при събирането на информация в командния център на НРС и сателитите „Кийхол“ и „Лакрос“ изпращаха информация на всеки час в реално време, докато преминаваха над Багдад, Фалуджа, Мосул, Тикрит и други иракски градове.