Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Сателитите „Лакрос“ с кодови имена „Оникс“, „Вега“ и „Индиго“, тежащи цели петнадесет тона, се движеха на сравнително ниска орбита на шестстотин четиридесет и четири километра от земята. Скоростта им беше над четири километра в секунда. Те притежаваха огромни соларни панели с размерите на крилете на боинг 747, а синтетичните апертурни 26 26 Апертура в оптиката означава действащия отвор в дадена оптическа система, който се определя от размера на лещата и диафрагмата. — Б.пр. радари надничаха при всякакво, дори и в лошо време, което не можеше да попречи за откриването на целите. В момента един от сателитите от дъщерната програма, строго засекретената модернизирана серия „Кийхол“, КХ-11, се намираше точно над Багдад при обедното си преминаване над града. Изстрелян с помощта на огромната, но заменима ракета „Титан V“, той струваше милиард и половина долара. КХ-11 беше голям колкото училищен автобус, а камерите му работеха в полуинфрачервения спектър 27 27 Става дума за получервения регион на инфрачервения спектър от 800 до 2500 нанометра. — Б.пр. и в термичния инфрачервен спектър, което му позволяваше да вижда през нощта, а също и във видимия спектър 28 28 Видимият спектър е онази част от електромагнитния спектър, която е видима за човешкото око. — Б.пр. за наблюдение през деня. Фотопотокът можеше да открие човек, който носи пистолет, но въпреки че сателитните камери успяваха да проникват през облаци и лошо време, все още не можеха да определят кои превозни средства съдържат експлозиви.

Ирак не беше единственото място в света, което се проучваше до най-малки подробности. Друга група компютри бяха свързани със серията „Кийхол“ и следяха границата между Пакистан и Афганистан. Преди няколко часа огромният сателит беше минал над Пешавар и близкото до града подножие на Хиндукуш. Снимките в реално време на бяла камионетка с надпис на вратите „Хайдерабадска пералня“, приближаваща нещо, което приличаше на мръсно бедно село, не говореха нищо на оператора, но подобно на хиляди други, които биха могли да имат връзка с новата война срещу тероризма, файлът бе маркиран за препращане в Ленгли.

Къртис О’Конър прегледа последните снимки от Националната разузнавателна служба без въодушевление и пренасочи доклада към Боб Ригън в Исламабад. Камионетката на пералнята в подножието на Хиндукуш изглеждаше малко странно и може би означаваше нещо, помисли си той. От друга страна, подобно на останалите 99,9 от суровите данни, които се изливаха в Ленгли от стотици други постове по света, снимките вероятно нямаха никакво значение.

Боб Ригън прекара пръсти през косата си и се вторачи в сателитните снимки на екрана пред него. Те бяха зърнести, но той можеше с лекота да разчете надписа „Хайдерабадска пералня“ на вратите на камионетката с двойно предаване.

— Какво смяташ, че прави шибаната камионетка на някаква пералня в Дара Адам Хел, и защо сега е поела към Пешавар? — запита се той гласно.

— Не и за да събира мръсни чаршафи, това би било първото ми предположение — включи се върлинестият му заместник Тони Кармело, докато се надигаше от писалището си, за да отиде при своя началник.

— Точно така. Войната срещу тероризма щеше да е много по-лека, ако пакистанците си вдигнат черните задници и прочистят тази клоака на границата — измърмори Ригън.

— Никакъв шанс — отговори заместникът му.

И двамата знаеха, че пакистанското правителство не бе склонно да упражнява сериозен контрол над границата с Афганистан. Въпреки значителния натиск от страна на Съединените щати и ООН Пакистан отказа да сложи ред в медресетата, ислямските училища, които уахабитите от Саудитска Арабия и други също толкова фанатични ислямисти поддържаха финансово. В северозападната провинция процъфтяваха стотици талибански училища. Нападките от яростни и често неграмотни имами пълнеха впечатлителните млади умове с пламтяща омраза срещу Запада. Светът се заливаше от сякаш несекващ поток атентатори самоубийци, но всеки пакистански водач, който се опитваше да сложи ред в тези медресета и да ограничи преподаването там до действителното послание на Корана, рискуваше да изгуби поста от ръцете на пакистанските ислямски хардлайнери и пакистанската Междуведомствена разузнавателна служба (МРС), която беше голям поддръжник на талибаните. В относително кратката история на страната превратът винаги е бил постоянна вероятност.

— Имаме ли вести от Крофърд? — попита Риган.