Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

Къртис О’Конър хвърли поглед на стенния часовник, който показваше малко преди шест следобед. Тъкмо смяташе да си тръгне, за да си легне рано, когато тихото бръмчене на частната му линия прекъсна мислите му.

— Идвам веднага — каза О’Конър в слушалката, чудейки се каква ли криза бе принудила заместник-директора на ЦРУ по операциите Том Макнамара да го вика при себе си.

Макнамара беше вторият по старшинство офицер в управлението и отговаряше за всички шпиони на ЦРУ и тайните операции в чужбина, включително изпращането на паравоенни формирования на места като Афганистан, Ирак и съвсем отскоро Иран.

— Влизай, приятелю, и сядай — каза Макнамара, насочвайки Къртис към единия от двата удобни кафяви кожени дивана. Кожената им тапицерия беше прокъсана и напукана. Вече няколко пъти мебелите бяха определяни за подмяна, но Том винаги казваше на „ония чекиджии в службата на административния директор“, че ще нахлузи гарота на врата на първия, който посмее да ги пипне. Младежките му подвизи като оперативен служител бяха легенда в Ленгли — немалко чужди агенти бяха издъхнали, след като Макнамара тихо е метнал през врата им малко парче стоманена тел. Така диваните си останаха на мястото.

Емблемата на ЦРУ — орел, стъпил върху щит с компасна звезда с шестнадесет лъча, символизиращи разузнавателната информация от всички краища на света, която се събираше в Ленгли — висеше гордо на облицованата с дървена ламперия стена зад писалището, отрупано с пурпурни папки. Мощната лампа за четене на заместник-директора по операциите беше изключена и кабинетът се осветяваше от по-меката светлина на няколко елегантни настолни лампи.

— Току-що се върнах от кабинета на директора — обясни Макнамара, посочвайки с очи нагоре към седмия етаж, и се отпусна на другия диван. Заместник-директорът по операциите имаше едро, кръгло лице, косата му бе посивяла и много късо подстригана, а погледът на сините му очи пронизваше. Бившият морски пехотинец тежеше над сто килограма, гръдният му кош приличаше на варел и все още редовно изтласкваше сто и петдесет килограма в гимнастическия салон. Движеше се с изненадваща за толкова едър мъж грация и бързина. — Новият вундеркинд е говорил по телефона с вицепрезидента — добави той презрително.

Къртис и Том бяха работили дълги години заедно както в оперативни условия, така и в Ленгли, и общуването им бе много свободно. Дълбокото доверие между тях бе изковано в различни тежки ситуации. Всеки би поверил живота си на другия, но и двамата нямаха доверие на новия директор, изпратен от Белия дом да „оправи вертепа“.

— Има няколко проблема. По някаква причина вицепрезидентът е обсебен от Китай и сигурността на олимпийските игри. Обясних на директора, че вече сме създали специализиран разузнавателен отряд, който ще работи в тясно сътрудничество с Олимпийския комитет на Съединените щати, за да защити нашите атлети и официалните лица, но ми се ще, когато имаш възможност, да участваш в техните срещи просто за да държим нещата под око.

Къртис се ухили. Като се имаше предвид сегашната му натовареност и при условие че те се срещаха между полунощ и съмване, това нямаше да бъде трудно, но не каза нищо, защото Макнамара продължи.

— Нещо по-важно, мозъчният тръст на Пенсилвания авеню е замислил блестяща нова схема за проучвания на биологични оръжия и ще я натресат на нас двамата.

— Това ми звучи като груб фал — отбеляза Къртис и веднага стана сериозен.

— Прав си. Програмата е незаконна, затова ще бъде ръководена от твоята служба. Ако нещата се оплескат, аз и ти ще го отнесем. Цялата работа носи почерка на оня слузест дебелак Еспозито.

— ИИЗБА на САЩ или ЦКЗ?

— Нито първият, нито вторият. Откакто онази паметна бележка за подслушването на обикновени граждани стигна до медиите, вече са параноични за изтичане на информация. Изследванията ще се провеждат в онази нова лаборатория, която построихме за приятелчето на вицепрезидента в Атланта на територията на фармацевтичната компания „Халиуел“. Какво знаем за тоя тип?

— Един от старите ми приятели, Роб Бауър от ФБР в Атланта, има много интересна папка за Халиуел — отговори Къртис.

Въпреки силното публично съперничество между ФБР и ЦРУ истинските професионалисти като заместник-директора Макнамара и агент О’Конър имаха контакти, които се промъкваха под радарите на бушуващата по върховете ревност. Подобни връзки минаваха през бюрократичните процедури като нож през масло и бяха безценни и за двете страни.