Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Имран Сайед се усмихна.

— Къртис, вече нищо не може да ме изненада, но да, леко се озадачих. Не знаех, че връзките на Халиуел включват и ЦРУ.

— Допреди няколко дни не бяхме свързани, поне не официално — отговори му Къртис. — Познаваш ли Ричард Халиуел?

— Само по име — отговори Имран кратко.

Къртис погледна професора в очите, осъзнавайки, че биха могли да прекарат следващия час в дуелиране или да преминат направо към обсъждане на въпроса. О’Конър вече знаеше, че освен международно признание професорът притежаваше и разрешение за работа със свръхсекретна информация от най-високо равнище, което значеше, че е проучен и оценен положително. Проверката беше изчерпателен процес, включващ препоръки от лица с добро име, преглед на банковите сметки, кредитните карти, навиците при харченето — накратко, общественият и личният живот на Сайед са били разгледани под микроскоп. Едва ли имаше нещо, което ФБР, ЦРУ и Къртис О’Конър да не знаят вече за Имран Сайед, и уважението на агента към този човек само нарасна, докато преглеждаше досието. Макар да бе описан като вярващ мюсюлманин, Сайед изглеждаше готов да се изправи срещу всеки, чиито действия в името на исляма не носеха полза на умма — общността от вярващи, и особено срещу фундаменталисти като Осама бин Ладен. Сайед беше вдовец и Къртис отбеляза, че не се беше оженил повторно и нямаше признаци да поддържа любовна връзка. Бе предпочел да се отдаде изцяло на медицинската наука. Вкусът на Имран към виното може би не беше обичаен за мюсюлманин, но той бе от онези, които О’Конър класифицираше като умерени. Според него светът имаше нужда от колкото е възможно повече умерени хора, и то не само мюсюлмани. Къртис реши да мине направо на въпроса.

— Имран, онова, което ще ти кажа, е само за твоите уши, независимо дали ще се съгласиш, или ще откажеш да станеш част от програмата. Настоявам да получа уверението ти, че няма да го разгласиш пред никого — натърти Къртис.

— Ако това ще спести време, оценявам твоята откровеност и ти давам думата си — отговори Имран с дяволита усмивка.

Къртис също се усмихна. Ето човек, с когото може да се работи, помисли си той и очерта пред професор Сайед операция „Плазмид“.

— Фармацевтичната компания „Халиуел“ бе избрана заради нейната изолираност и защото, за разлика от ЦКЗ и ИИЗБА на САЩ, достъпът до нейната лаборатория с четвърта степен на защита може да се ограничи до участващите в програмата. Щом завършат сегашните опити с едра шарка в ЦКЗ, на служителите в центъра ще бъде съобщено, че експериментите се прекратяват. Те няма да узнаят, че д-р Ричард Мейерс, ветеринарен хирург, когото мисля, че познаваш, и един или двама от гледачите на животните ще бъдат преместени в „Халиуел“. По същество аз ще разкрия пред теб и д-р Брейтуейт строго секретни сведения за постигнатото от руснаците и ислямските фундаменталисти досега и на какво са способни в бъдеще, включително по въпроса за генната модификация на вирусите. Вашата задача ще бъде да повторите тези експерименти и да проведете всички други, които сметнете за необходими. Целта е да ни предоставите данни пред какво ще се изправим и какви ваксини може да се разработят, за да се защитим от подобна заплаха. Това включва защитата на спортистите на Съединените щати и другите западни отбори по време на пекинската олимпиада.

Имран си пое дълбоко дъх.

— Къртис, информацията ти беше изчерпателна. Оценявам сериозните ти познания в тази област, но администрацията дава ли си сметка колко опасно може да стане подобно начинание? Нека ти дам пример. Ако геномът на разновидността на едрата шарка индия-1 попадне в неподходящи ръце, всяка лаборатория ще е в състояние напълно да го репродуцира, като използва полимеразните верижни реакции. Днешното генно инженерство на вируси прави „Прекрасният нов свят“ на Хъксли 31 31 Олдъс Хъксли — британски писател, автор на цитирания научнофантастичен роман, в който се описва общество, в което хората се създават изкуствено. — Б.пр. да изглежда като детска игра, а съчетаването на нещо като ебола с едрата шарка дори не изисква много замисляне.

— Точно затова ние трябва да помислим по въпроса, Имран — заяви Къртис по-убедено, отколкото се чувстваше в действителност.

— Колко време имам, за да взема решение?

— Не е много. Президентът е доста неспокоен, така че ми дай отговор до края на седмицата. Ще говоря и с колежката ти малко по-късно днес следобед.