Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Изобщо не мога да си го представя, помисли си Къртис, затвори досието и пое надолу към централното фоайе, за да посрещне професор Сайед и Кейт.

— Искам да благодаря и на двама ви за решението да се включите — започна той. — Не бих могъл и да се надявам да ми помагат по-квалифицирани учени. За времето, през което операция „Плазмид“ ще се осъществява, вие ще положите клетва като агенти на ЦРУ. Също така искам да знаете, че разбирам вашата загриженост заради операцията и възможния резултат от нея. Аз бях неин противник от самото начало — обясни Къртис, след като Имран и Кейт се настаниха в малката заседателна зала на етажа, където беше и неговият кабинет.

— Дължа ти извинение — отговори Кейт. — Разбрах, че обясненията ми какво може да се постигне с полимеразните верижни реакции май са били излишни. — Усмихна се смутено и хвърли поглед към Имран.

— Беше ми приятно да си припомня — отговори Къртис с блеснали очи.

Кейт усети силно привличане към този непочтителен ирландец. Той беше умен, мислеше като тях и беше направо неприлично привлекателен. Но тя бързо си напомни, че сега не му е времето да сваля емоционалния си гард и да изгуби необходимата за предстоящата й работа съсредоточеност.

— Но по-важното е, че ми помогна да открия нещо, което бях пропуснал. — Къртис взе дистанционното от масата и пусна наново видеозаплахата на д-р Халид Кадир за първото предупреждение и последната атака.

— Струва ми се, че „когато самотната нишка се сплете със своя двойник“ може да е указание за опита му да модифицира вируси с ДНК или РНК. — Къртис пусна презентацията, изработена с програмата „Пауър пойнт“. — Операция „Плазмид“ ще включва серия експерименти, които ще се провеждат в лабораторния комплекс с четвърта степен на биологична защита във фармацевтичната компания „Халиуел“. Съществуването на тези лаборатории е класифицирано като строго секретно — добави и пусна кадър, на който се виждаше обширният комплекс. — Лабораториите с равнище на обезопасяване от четвърта степен са тук — посочи северозападния ъгъл на терена на „Халиуел“.

Учените не забелязаха, че вентилаторите, изсмукващи свръхнагрятия въздух, бяха повече, отколкото беше необходимо за лабораторията, в която Имран и Кейт щяха да бъдат командировани.

— Програмата и нейното финансиране ще се ръководят от моята служба, а самите лабораторни експерименти ще се координират от главния изпълнителен директор на „Халиуел“ — обясни Къртис.

След тези думи образът на д-р Ричард Халиуел сякаш изпълни помещението. Неговите пронизващи, но някак безжизнени очи поразиха Кейт. Халиуел й напомняше Ханибал Лектър, изиграния от Антъни Хопкинс филмов герой. Тя изобщо не предполагаше колко близо беше до истината.

— След малко ще ви разкажа повече за Халиуел и ще си уредим среща с него — продължи Къртис. Вече бе взел решение да довери на учените информацията за изпълнителния директор, с която разполагаше.

По думите на О’Конър Халиуел бе човек, с когото трябваше да бъдат много предпазливи.

— Не бива да забравяте, че макар външно да е обаятелен, всъщност е безскрупулен, твърде ангажиран политически и има много добри връзки с вицепрезидента и Белия дом. Въпреки че е получил сертификат за достъп, аз много бих внимавал дали да му поверя всичко, което ще научите на този брифинг — предупреди ги агентът. След това пусна следващия кадър, на който се виждаше огромна междуконтинентална ракета, подготвяна за площадката за изстрелване. От тръбите в конусовидния й нос и около газоотводите на двигателите излизаше пара. — Нашата мисия е да разберем какво биха могли да постигнат биотерористите. Предлагам да започнем с възможно най-лошия сценарий. Нека приемем, че след рухването на Съветския съюз през 1991 година те са получили достъп до руски бойни системи. Това е руска междуконтинентална ракета, която се подготвя за изстрелване на полуостров Камчатка, хиляда и двеста километров език, оплезен в ледените води между Берингово и Охотско море на север от Владивосток.

Имран Сайед се приведе в стола си и се вторачи в снимката на руската междуконтинентална ракета.

— Приличат на охладителни ребра — измърмори той, загледан в носа на огромното оръжие.

— Точно така — потвърди Къртис, като продължи да пуска подред следващите снимки от проследяващите сателити на НРС. Огромната междуконтинентална ракета Р-36В2 „Воевода“ беше с обхват шестнадесет хиляди километра. Площадката за изстрелването й се виждаше ясно. — Тук може добре да се види, че носът й не само е снабден с охлаждащи ребра, но е свързан и с голяма охладителна система на стартовата площадка. Следващата снимка е от изстрелването й. Както виждате, по време на изстрелването ребрата на носовия й конус се нагряват до червено.