Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Двамата потънаха в мълчание, без да се смущават един от друг, заети с мисълта как да предотвратят надвисналата катастрофа с едрата шарка и ебола.

— Чудя се как ли е Мавърик — обади се Кейт по някое време. Розово-оранжевата сграда на Центъра за контрол на заболяванията с панорамни прозорци се извисяваше над елегантната японска градина до входа. — Понякога, щом погледна в големите му тъжни очи, ми се ще да се провалим с този експеримент. Едрата шарка никога не е заразявала животни. Мисля си, че не бива да й помагаме, дори това да означава, че няма да получим ваксина.

Професор Сайед кимна, докато показваше пропуска си на охраната.

— Въпреки че — рече той, докато караше към паркинга пред лабораториите с максимална защита, където държаха маймуните, — като се има предвид случилото се през последните двадесет и четири часа, само бог знае какво си е наумил Кадир. Ако не съумеем да накараме едрата шарка да се прехвърли на друг вид, поне ще разработим противовирусно лекарство. Ако успеем, това ще стане благодарение на нашите предходници, и то не за първи път.

— Струва ми се доста съмнително, че ще накараме вируса да се прехвърли на друг вид. Да не говорим за опасността от супервирус, който включва и ебола — отговори Кейт, размишлявайки за безсмислието на войните и склонността на човешката раса към самоунищожение.

Сграда №18 в средата на новия лабораторен комплекс за сто и шестдесет милиона долара в кампуса Ройбал на Центъра за контрол на заболяванията в Атланта беше отчасти вградена в склона на един хълм и се издигаше до старата шестетажна лаборатория с максимална защита. Беше близо и до подземния команден център, който щеше да се използва при избухване на заразна болест или биотерористично нападение срещу Съединените щати.

Кейт и Имран минаха през външната охрана и се насочиха към лабораториите с четвърта степен на защита. В тях работеха нищожна част от деветте хиляди служители на ЦКЗ. Малцина бяха обучени и имаха сертификат за това. Кейт се усмихна на пазача зад бюрото, когато спряха пред последния пост на охраната. Един след друг двамата вкараха биометричните си карти и всеки поотделно погледна в камерата, която сканира ирисите им. Ирисът е като пръстов отпечатък, но още по-сигурен. Вероятността двама души да имат еднакви шарки беше 1 на 1078. Многото нули означават, че шарките са почти напълно неповторими.

След като компютърът свери данните в паметта си с ириса на Кейт, червената лампичка светна в зелено, и тя последва Имран през въздушния шлюз с херметична врата, зад който се намираха външните кабинети и складовете с оборудване на една от най-обезопасените лаборатории в света.

Новият комплекс с четвърто равнище на защита бе изграден много добросъвестно. За да не се напуква, бетонът бе мокрен дълго време, а за да се гарантира абсолютната херметичност на подовете, стените и таваните, върху тях бяха положени специални слоеве изолационни материали.

Подобно на новия строеж в „Халиуел“, целият комплект от филтри, водопровод и канализация, системи за обеззаразяване и вентилация и дублиращите ги резервни системи беше тестван внимателно цели шест месеца, преди лабораториите да получат сертификат за безопасност. Инженерите бяха разположили системите, които изискват поддръжка, извън заразната зона. Щом веднъж една лаборатория заработи с ебола, едра шарка, треска ласа, марбург, ботулизъм или някой друг от около двадесетте вируса и бактерии, причинители на болести, за които нямаше лечение, инженерите по поддръжката не биваше да се доближават до помещенията.

Кейт се съблече и си сложи зелена хирургическа престилка в личната си кабинка с трета степен на защита. Залепи латексовите ръкавици за ръкавите, обу тънки зелени чорапки и си сложи тапи в ушите, за да приглуши поне малко острото съскане на въздуха, който щеше да напълни костюма й. Отпусна се на пейката и започна да нахлузва яркосиния си защитен скафандър. После се изправи, спусна дебелия прозрачен пластмасов визьор, който се затвори херметично на мястото си, включи дихателния апарат за регулиране на налягането в костюма и го преметна през рамо. Сетне повлече крака от кабинката за обличане към стоманения въздушен шлюз, белязан с четири яркочервени концентрични кръга — международния знак за биологична опасност. Затвори вратата след себе си и мина през помещението с душовете за обеззаразяване, после влезе във вътрешния стоманен въздушен шлюз, където Имран вече я чакаше.