— Имран, аз наистина мисля, че ислямът е нападнат. Има запис, запечатал как президентът Харисън казва, че е натоварен с мисия от неговия християнски Бог, а австралийският премиер го подкрепя през цялото време.
— Бог има право да е малко объркан — рече Имран с усмивка. — Била ли си някога религиозна?
— Баща ми беше, а и бившият ми съпруг. Президентът би намерил общ език с тях — отговори Кейт, потрепервайки при спомена. — Съгласна съм с твоето мнение. За мен религията е резултат от случайността на раждането. Ако бях родена в Багдад, вероятно щях да бъда сунитка или шиитка. А ако бях родена в еврейската част на Ерусалим, вероятно щях да изповядвам юдаизма. Въпреки това хора като Джери Бъфет пълнят ефира с твърденията си, че ако не си християнин, когато дойде християнското възнесение, си изгубен. Какъв е този Господ, който създава шест милиарда души само за да ги прокълне в задгробния живот?
— Смяташ ли, че има задгробен живот?
— Допускам, че наоколо има сила, и моля да ми простиш, Имран, за мен тя не е онова, което различните религии наричат Яхве, Бог или Аллах…
Имран махна с ръка и се усмихна добродушно, за да покаже, че съвсем не е обиден, а се наслаждава на дълбочината на тяхното приятелство и на разговора.
— Имран, човек не може да се потопи в онова, с което ти и аз се занимаваме, без да се замисли за неповторимо сложната направа на клетките, макар да не могат да се видят с просто око. Не вярвам, че създаването на вселената е просто някаква огромна катастрофа. Точно тя прави заплахата на Кадир толкова ужасяваща. Ако е успял да овладее микроскопичния свят, смятам, че има средствата да унищожи човешката раса.
Имран кимна.
— Трудно е тази опасност да бъде набита в главите на властващите. Точно това подчертава още повече нуждата от преговори. Къртис спомена ли олимпиадата в Пекин?
— Не, а пред теб?
— Само бегло. Ако аз се готвех да извърша нападение с биологично оръжие, щях да избера тъкмо игрите заради стълпотворението на хора от различни националности, които самолетните компании ще докарват и откарват от Китай.
— Имран, хиляди от тях ще бъдат от мюсюлмански нации.
— Така беше и със служителите от кулите близнаци на Световния търговски център — изтъкна Имран, — но Къртис О’Конър може да е прав. Колкото и да не сме съгласни да модифицираме едрата шарка, трябва да сме наясно какво точно е възможно, трябва, защото утре може да стане прекалено късно.
През следващия час двамата тихичко разговаряха за смъртоносното предложение. Като се изключи грузинският биохимик, който работеше в Колцово, нямаше други техни колеги с повече опит или способности.
— Имран, ако не беше ти, съмнявам се, че щях да имам нещо общо с това — каза най-накрая Кейт. — Моето мнение е, че вероятно си прав, държа да го знаеш. Те ще продължат напред, така или иначе, затова ще бъде много по-добре и ти да участваш. Ако това някога попадне в ръцете на терористи… — Кейт остави думите да увиснат във въздуха, преди да отпие още една глътка вино.
— О’Конър иска утре сутринта да ни информира какво според него може да постигне „Ал Кайда“. Благодаря ти — добави Имран и я хвана за ръката.
Очите им се срещнаха и той стисна тънките й пръсти.
— В друго време, в друг живот — прошепна, съзнавайки много добре разликата във възрастта им.
Кейт кимна, извръщайки глава, за да скрие сълзите в очите си.
Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния
Къртис О’Конър отвори досието на Кейт Брейтуейт за разрешен достъп до секретни обекти. То съдържаше данните, събрани след изтощителните проверки, задължителни за работещите в ИИЗБА на САЩ. Агентът ги прочете с повече от повърхностен интерес. Научната компетентност на д-р Брейтуейт беше безупречна, а изследователската й работа бе в авангарда на проучванията, движещи се по опасния ръб на микробиологията. Загледан в снимката й, Къртис мислеше за границата, която бе очертал около себе си преди много време. За агент на ЦРУ сърдечните дела са опасно разсейване.
Младата изследователка беше получила положителна оценка и Къртис прескочи доклада за финансовото й положение, като съвсем ясно си даваше сметка, че тази жена прониква в личния му живот. Трябваше да се запознае с докладите за разговорите на ФБР с хората, които бяха дали препоръки за нея, включително и професор Сайед. Всички препоръки бяха положителни, с изключение на една. Къртис откри, че някога Кейт Брейтуейт е била омъжена за перспективен млад австралийски политик от Либералната партия. За този период от живота си жената беше напълно откровена. Дългата ръка на американската система за сигурност бе стигнала до посолството на Съединените щати в Канбера и оттам до консулството на САЩ в Сидни на площад „Мартин“. Малкълм Брейтуейт, бившият председател на „Младите либерали“, а сега член на законодателното събрание на Нови Южен Уелс, бе дал унищожителна характеристика на своята бивша съпруга, но човекът на ФБР в Сидни беше стигнал до няколко мъдри заключения относно развода. По време на разговора Малкълм Брейтуейт го беше попитал дали е християнин, при това цитирайки Посланието на апостол Павел до ефесяни. Споменал още нежеланието на Кейт да приеме схващането, че както Христос е глава на църквата, така и съпругът е глава на жена си.
Читать дальше