Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Ал Фалид мрачно се усмихна на глупостта на неверниците. Медийното отразяване очевидно беше политически ход, целящ да убеди градското население, че всичко е под контрол, но политическата арогантност на неверниците даде много добра представа на Ал Фалид срещу какво може да се изправят хората му. Въпреки че войниците на неверниците бяха сред най-добрите на света, те бяха само лековъоръжени. Той знаеше, че тежковъоръжените влекачи са крайно нужни за елиминирането на градската полиция и гарнизона.

Търговецът на оръжие предложи на Ал Фалид едно разнебитено кресло, след това се извини и се зае с броенето на парите в двата куфара, които бяха свалени от каросерията на тойотата. В дивата пустош на граничната зона нищо не се приемаше на доверие.

Оръжейният пазар в Дара Адам Хел се беше превърнал в един от най-страшните кошмари на ЦРУ и Пентагона, но те самите бяха първопричина за появата му. Продажбата на сложни оръжия водеше началото си от подкрепата на САЩ за Осама бин Ладен и муджахидините, ислямските свети бойци в Афганистан, много от които изповядваха една от най-суровите форми на исляма. Афганистан беше една от най-бедните страни на земята и през деветнадесети и двадесети век руската и британската империи се бяха съревновавали да контролират тази зона, над която господстваха някои от най-високите и най-негостоприемните планински вериги в света. През 1979 година, когато британците отдавна вече ги нямаше, Съветите се страхуваха, че някои от групите сред ислямските муджахидини, враждебни към СССР, могат да вземат властта. Те нахлуха в Афганистан и поставиха свое марионетно правителство в Кабул.

Съединените щати веднага хвърлиха в подкрепа на борците за свобода цялата си огнева мощ, както предпочиташе да нарича Роналд Рейгън Осама бин Ладен и муджахидините, въоръжавайки ги с голямо количество от най-усъвършенстваните оръжия, които имаше на разположение. Включително ракети „Стингър“, които можеха да свалят летящ под три хиляди метра апарат. Когато през 1989 година руснаците изтеглиха армията си, една от многото победени от Хиндукуш, бомбите бяха върнали Афганистан обратно в каменния век. Над един милион от неговите граждани бяха убити, а много повече избягаха в Пакистан и съседния Иран. Съединените щати не се намесиха, оставяйки страната на опиумните полета и различните военни командири, които започнаха помежду си яростни междуплеменни сражения, подготвяйки пътя за появата на подкрепяните от Пакистан талибани. Те излязоха от своите медресета, строгите ислямски училища, действащи в труднодостъпните гранични области на пакистанската северозападна провинция. За Халид Кадир и Ал Фалид беше важно, че във вакуума, оставен от Съединените щати, над петстотин от страховитите ракети „Стингър“, доставени на муджахидините, изчезнаха, и сега, срещу съответната цена, се продаваха в Дара Адам Хел.

Малко момче донесе тънкостенна чаша със зелен чай и докато търговците на оръжие брояха купчините стодоларови банкноти, Ал Фалид се отпусна назад в креслото, благодарен за краткия отдих преди онова, което щеше да бъде дълга и много сложна акция. Мислите му се зареяха назад във времето, когато той беше в съвсем същата палатка, преди осемнадесет месеца, точно по времето, когато „Чърчил“, „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ напускаха Ротердам с курс към Карачи. Тогава първото посещение на Ал Фалид в Дара Адам Хел беше минало изненадващо гладко и той купи петнадесет от ракетите „Стингър“. Закупуването на влекачите също беше отличен ход. Преценката на Ал Фалид, че влекачите се подлагат само на повърхностна митническа проверка, ако изобщо някой им обърнеше внимание, излезе вярна. Оръжията, които Ал Фалид току-що закупи за първото предупредително нападение в дълбините под вечността, щяха да бъдат пренесени в Карачи, откъдето „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ щяха да ги натоварят. На третия влекач, „Чърчил“, му беше възложена задачата да закара на място ресурсите за по-късното предупреждение. Бавно, но сигурно целият план започваше да си идва на мястото.

Халид Кадир беше подбрал градовете мишени много внимателно, обзалагайки се, че нито един от големите шпионски сателити, принадлежащи на Съединените щати, няма да бъде насочен към тях. Големият сатана, слава на Аллах, ги беше улеснил.

Овалният кабинет, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Агентът от тайните служби пред входа на Овалния кабинет в Западното крило любезно кимна на Джери Бъфет, един от най-доверените съветници на президента по вътрешната и външната политика. Макар това да не беше обществено достояние, преподобният Бъфет бе чест посетител на Белия дом, където властваха редовните молитви и словото божие.