Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Държавният департамент и нашите разузнавателни служби не мислят, че терористите разполагат с такива възможности — каза президентът и хвърли поглед към Еспозито.

— Господин президент, няма съмнение, че Държавният департамент и разузнавателните служби вършат отлична работа, но за разлика от вас те нямат пряка връзка с една по-висша власт. Подобно на Хитлер, господин Кадир говори за окончателно решение. Като божи човек в Белия дом, вие, господин президент, разполагате с най-големия източник на разузнавателна информация, който може да съществува. Не може да има по-висш авторитет от думите на нашия Господ и Светото писание. Ние не само трябва да подготвим страната да отрази унищожителната ислямска биологична атака, но и да я възпрем така, че дори да не си помислят да я провеждат. Единственото, което възпря Съветския съюз да започне ядрена война по време на Карибската криза, беше нашата ядрена мощ. Хрушчов знаеше, че ако нападне, щеше да бъде унищожена неговата собствена страна. Господин президент, ние трябва да разработим наши собствени биологични оръжия и да премахнем всяко съмнение у мюсюлманите, че не само разполагаме със средства да ги унищожим, но ако ни нападнат, че и няма да се поколебаем да го направим.

— Слушам те, Джери — каза президентът Харисън, — разбирам те, но възобновяването на тези изследвания ще бъде много голяма стъпка.

— Господин президент, днешните времена са отчайващи и вие трябва на всяка цена да имате възможността пръв да нанесете удар. Ако атакувате в името на Господа, бъдете сигурен, че той ще бъде на ваша страна.

Преподобният Бъфет използваше същата убедителна риторика, която прилагаше и на голямата сцена в своя център в Атланта. Това бяха умения, усъвършенствани през целия му живот. След като замълча, за да може още да помисли, президентът кимна в знак на съгласие. Реши, че настояванията на вицепрезидента и секретаря по отбраната вероятно са начинът, който Бог бе избрал, за да стигне посланието до него. Послание, което сега се потвърждаваше от духовния му съветник.

Преди да си тръгне, Джери Бъфет хвана за ръка двамата мъже и започна да реди молитвата:

— Боже наш, Исусе, благодарим ти за този богобоязлив президент, когото постави в Белия дом, за да се изпълни волята ти тук на земята. Молим те да продължаваш да пазиш президента, за да може да победи злите ислямски сили на този свят. Молим те да ръководиш всички, на които ще бъде възложена подготовката на нашата защита, за да продължи от тази нация да свети твоята светлина, която осветява целия свят. Молим се за това в името на Исуса, амин.

По-рано през деня на около деветстотин километра в южна посока едно зло с по-страховита природа бе започнало да набира сили.

Атланта, Джорджия

Д-р Ричард Халиуел нетърпеливо чакаше човека от градския кучкарник. Още нямаше 6:30 сутринта и като изключим по някой самотен бегач, паркът в центъра на Атланта бе пуст, поне Халиуел си мислеше така. Срещата, която предстоеше, трябваше да може да бъде отречена и да не бъде свързана с определени лица, ако се случеше най-лошото. Халиуел се усмихна вътрешно. Чувството му за справедливост беше удовлетворено, тъй като можеше да използва човек от градския кучкарник. А тези хора в края на краищата не бяха по-добри от краставите кучета.

Ричард Халиуел пъхна ръцете си в ръкавици в джобовете на своето скъпо кашмирено палто и започна да потропва раздразнено с италианските си кожени обувки. Не беше свикнал да го карат да чака. Както обикновено, беше планирал всичко в детайли. Миналия месец бе възложил на своя дългогодишен частен детектив да проучи няколко общински чиновници. Детективът отлично схвана деликатността на задачата. Както винаги, Халиуел настоя докладът да е устен, а плащането — в брой, което означаваше, че няма да останат документални следи. Халиуел се беше спрял на един нелегален емигрант от Мексико. Женен за сприхава жена, мъжът бе редовен посетител на най-занемарените барове в града, където често беше виждан в компанията на също толкова съмнителни жени. Защо някой би си губил времето с него, беше извън възможностите на д-р Халиуел да разбере, докато гледаше как ниският трътлест тъмнокос мексиканец потайно пресича парка. Някои жени очевидно нямаха вкус, помисли си, но в края на краищата, колкото по-отвратителен беше личният му живот, толкова по-добре. Ричард Халиуел обичаше да има контрол върху хората. Когато мъжът стигна на около четиридесет и пет метра от него, Халиуел нахлупи една тънка шапка маска.