Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Отблизо ги следваше камион на същата фирма с още шестима от телохранителите на Кадир. Двата големи метални куфара в каросерията съдържаха десет милиона долара в стодоларови банкноти с различни номера. Халид и Ал Фалид бяха решени парите да не попадат в чужди ръце. Средствата бяха дошли чрез една от международните благотворителни организации на „Ал Кайда“, за която „Хайдерабадска пералня“ в Исламабад играеше ролята на представителство. Ал Фалид беше станал специалист в укриването на парични следи, а и не всички банки в Исламабад бяха това, на което приличаха.

Ал Фалид усети прилив на доволство, когато булевардите на Исламабад направиха път на долината на река Инд, а два часа по-късно на долината Пешавар. На север можеше да съзре неясните очертания на хълмистото подножие на Хиндукуш, и ако Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, пожелаеше, парите в задната част на тойотата скоро щяха да бъдат разменени за сложни оръжия, произведени в Америка, които да бъдат използвани за славата на исляма. Между другото се сети за младия агент на ЦРУ и си позволи още една усмивка.

Бил Крофърд плъзна поглед от вестника си към часовника. Беше нервен от мисълта, че може би е прецакал първата си задача. Вече стана три следобед, а още нямаше никаква следа от обекта. Може ли да е излязъл от друг изход, зачуди се той, а после си вдъхна увереност. Невъзможно е. Хотелът имаше само два изхода. Или през въртящата се врата на главния вход, или през товарната рампа, която гледаше към прашна странична уличка, а той беше паркирал така, че можеше да ги вижда и двата. Единственото движение около товарната рампа настана, когато замина един джип „Тойота“ на някаква пералня, а това се случи преди няколко часа. При температура около 40°С въздухът беше гъст и потискащ и той запали двигателя на сузукито с надеждата да получи известно облекчение от климатика, който отдавна плачеше за смяна. Мислите му се върнаха в Съединените щати, където беше оставил младата си жена Натали и тримесечната им дъщеря Табата, и се запита кога ли пак ще ги види.

Тойотата спря на границата на северозападната погранична провинция на Пакистан с Афганистан, където властваше законът на оръжието и дори военните не можеха да упражняват контрол. На мръсната табела пишеше: „Внимание, от тук нататък влизането на чужденци е забранено“. Въпреки разрешителното от пакистанската служба за вътрешна сигурност, което показа шофьорът, пазачът изглеждаше раздразнен, ала когато Ал Фалид извади египетския си паспорт, той се отпусна и вратите се отвориха, а мъжът вдигна юмрук за поздрав.

— Аллах акбар! Бог е велик!

Дори сред говорещите пущу и урду племена мюсюлманският боен вик на арабски заличаваше езиковите различия.

След час и половина стигнаха до покрайнините на Дара Адам Хел и отново бяха спрени, този път от пущуни, въоръжени с автомати. След кратка размяна на реплики между тях и шофьора на Ал Фалид и още едно изреваване: „Аллах акбар! Бог е велик!“, тойотата беше допусната на прашната главна улица на селището. Шофьорът на Ал Фалид подкара към оживения и шумен пазар в другия й край. Ако пакистанското правителство наистина имаше намерение да залови талибаните, избягали от американските части в Афганистан, нямаше да им бъде трудно да хванат значителен брой от тях по улиците на Дара Адам Хел, защото лесно се разпознаваха по тюрбаните и робите.

Въздухът беше горещ и тежък и пушекът от горящите дървени въглища в мангалите, на които собствениците на магазини печаха подправени меса, се виеше заедно с дима от хашиша и изгорелите газове от моторните рикши.

Най-накрая стигнаха до една палатка, оградена с мръсни платнища, която стоеше в центъра на пазарището. От двете страни на входа към нея бяха закрепени портрети на Осама бин Ладен и молла Омар. Отпред стояха двама пущуни, а в ръцете си държаха задължителните автомати „Калашников“. След една дума от телохранителите на Кадир Ал Фалид беше въведен вътре.

Ал Фалид кимна одобрително, след като му показаха шест дълги зелени метални кутии, едната от които беше отворена. Сгушена в летия сив твърд дунапрен лежеше масленозелена тръба с диаметър четиринадесет сантиметра и дължина метър и половина. По-малките кутии, в които бяха пусковите тръби и ръкохватките за многократно използване, с които се изстрелваха ракетите, бяха струпани отделно. Тези ракети „Стингър“ щяха да послужат за първото от предупредителните нападения на Халид Кадир. Тази купчина ракети щеше да улесни малка, но съществена част от цялостния план и Ал Фалид знаеше, че армията на неверниците вече се упражнява за точно такава атака, каквато Кадир му беше наредил да проведе срещу един от най-красивите градове в света. Ученията на неверниците бяха достоверно описани и доста рекламирани в медиите на града мишена.