Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

И двете страни се страхуват от различията в облеклото. Тук, в Съединените щати, във Великобритания и Австралия, двама от нашите най-верни съюзници във войната срещу терора, жените мюсюлманки биват критикувани, че покриват телата си с було, а главата с хиджаб, кърпата за глава.

Но християните не се замислят, когато носят златен кръст на врата си и не понасят критика срещу одеждите на монахините и техните покривала. Евреите биха били ужасени, ако някой предложи да се забранят еврейските шапчици, навитите на масури бакенбарди или големите черни шапки на техните по-консервативни сънародници.“

Полковник Васенбърг беше близо до самовзривяването. Въпреки че в статията не се споменаваше, че професорът работи като учен в ИИЗБА на САЩ, сигурно мнозина в службата на главния лекар на армията го познаваха. Този учен мюсюлманин не само дълбоко грешеше в мисленето си, за което Васенбърг се закани, че сурово ще го накаже, но и присъствието на такъв открит критикар на Запада в неговия екип можеше още да отдалечи изплъзващата му се първа звезда. С повишено до опасни равнища кръвно налягане той продължи да чете заключителните редове на Имран.

„Религията е произволна случайност и ако ви се беше случило да сте родени в Пакистан, както стана с мен, щяхте от много малки да започнете да вярвате във възнесението на Мохамед от Скалния купол в Ерусалим. Ако сте били родени в тази страна и сте християни, вас са ви учили да вярвате във възнесението на Христос малко по-далеч от неговата гробница близо до Голгота, където сега стои черквата «Божи гроб».

Мохамед и Христос, мир и на двамата, имат много общи неща. И двамата призоваваха за справедливост, равенство и състрадание. Вместо да се страхуват от различията, умерените от двете страни трябва да ги прегърнат и да прославят културните различия, които сме наследили. Докато не се намали нарастващото влияние на мюсюлманските и християнските фундаменталисти и на непоклатимата вяра, че те единствени знаят пътя за нашето спасение, бъдещето ни като вид е много мрачно.“

— Кроушоу! Искам тоя шибан мюсюлмански учен веднага да дойде в кабинета ми! Веднага, разбрано?

В далечния край на широкия двор капитан Кроушоу се потеше обилно в сумрака на зазоряването, премествайки с мъка единия ботуш пред другия, и милостиво остана извън обсега на гласа на разгневения до бяло полковник.

Исламабад, Пакистан

Докато боинг 747 на Британските авиолинии рулираше след кацането, Ал Фалид успя да зърне избелялото синьо на табелата „Исламабад Интернешънъл“, която стърчеше над ниската бяла сграда, играеща ролята на врата към пакистанската столица. Летището се поделяше с транспортната база „Чаклала“ на пакистанските военновъздушни сили и Ал Фалид изпита смесени чувства, докато наблюдаваше как два американски изтребителя F-16 се носят с рев по главната писта. Двата реактивни двигателя оставяха зад себе си оранжева следа от пламъци. Зелено-белите кръгове на пакистанските военновъздушни сили на фюзелажите и белият полумесец със звезда на опашките бяха ясно различими. Един ден, сърдито си помисли Али Фалид, няма да имаме нужда от вашите самолети. Тогава ще правим наши собствени и панислямът ще се простира през Европа до Азия и през Тихия океан до Северна и Южна Америка. Самолетите в света и всички останало ще се правят от мюсюлмани в полза на исляма. Ал Фалид безмълвно благодари на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния, че този ден бързо наближава.

Той веднага забеляза агента на ЦРУ. Мъжът стоеше прекалено близо до багажната лента и нервно оглеждаше пътниците, дошли за багажа си. Изглежда, за младежа това беше първата му оперативна задача. Носеше големи слънчеви очила и Ал Фалид го прецени като двадесет и няколко годишен. Беше висок около метър и седемдесет и пет, с издължено лице и много къса руса коса. Зад стъклата на очилата техните погледи се срещнаха, но американският неверник веднага отмести очи. „Никога не осъществявай зрителен контакт.“ Сигурно така пишеше в ръководството им, помисли си кисело арабинът. След няколко минути, докато багажната лента още се инатеше да тръгне, Ал Фалид се обърна рязко и отиде до будката с вестници в далечния край на залата за пристигащи. След като си купи един „Пакистан Обзървър“, се обърна и видя, че американският неверник е само на тридесет метра от него, загледан в екраните със заминаващи полети. След като подозренията му се потвърдиха, Ал Фалид се върна обратно при лентата за багажа. Няма да е трудно, помисли си той, но когато провери своя електронен помощник „Блекбъри“ 20 20 Джобен компютър на канадската компания RIM. — Б.пр. и откри, че има имейл, настроението му рязко се промени. Повечето съобщения се изпращаха през безопасни блогове в интернет, но Ал Фалид си отбеляза наум да припомни на избрания за първата предупредителна атака ръководител на клетката в града, че американците, британците и австралийците вече четат имейлите с лекота.