Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

„Властите реагираха на ТХДД и на тревогите на обществеността. Половината живот създава грижи. Нормалната дейност е прекратена и вече не можем да ги използваме за прикритие. Подходът «тапа в бутилка» ще бъде ограничен и ще трябва да се съсредоточим върху ЖЕГА за атака на повърхността.“

Съзнавайки, че е наблюдаван от агент на ЦРУ, лицето на Ал Фалид си остана безизразно, докато триеше инкриминиращото съобщение. Решението на властите да прекратят нормалните дейности, които щяха да предоставят на бойната му група в избрания за мишена град съвършено прикритие за доставката на големи количества експлозиви за първата предупредителна атака на Кадир, беше удар за групата, но внимателните планьори на операции като Ал Фалид винаги бяха готови за неочакваното. Имейлът предлагаше да бъде задействан неговият алтернативен план. От армията на неверниците се бяха снабдили с няколко противотанкови ракети и сега те щяха да бъдат използвани в техния голям маньовър. Рибарският кораб, който Ал Фалид беше купил, трябваше да бъде преустроен, за да даде своя принос в атаката на повърхността, макар че времето изтичаше. Ал Фалид знаеше наизуст разписанието на супертанкера, а два от влекачите сигурно вече се подготвяха да напуснат базата си в Монровия за дългото пътуване до целта.

Когато багажната лента се пробуди за живот, Ал Фалид обмисляше промените в плана. Противотанковите ракети би трябвало да се съчетаят с по-голям заряд експлозиви, но те се бяха погрижили за това и Амон ал Фалид беше уверен, че заваряването може да се извърши и през деня. Подобна дейност беше нещо напълно нормално край навес за лодки и вероятно по същото време щеше да бъде възможно да разположат по-малки заряди по дъното. При взривяването им разрушението на целта щеше да бъде пълно. Очите на Ал Фалид се присвиха, когато се сети за дългите часове, прекарани над картата на града на неверниците, докато пиеше чай. Може би тапата в бутилката все още е възможна, помисли си той, докато си взимаше очукания куфар.

Амон ал Фалид беше избрал голям хотел на Гомал Роуд недалеч от огромната джамия „Шах Фейсал“ в основата на величествените хълмове Магала. Те бяха надвиснали над напълно модерната столица на Пакистан, преместена от Карачи в края на 50-те години. Високите сгради, разделени от широки авенюта с много зеленина, създаваха фалшивото впечатление за стабилна, благоденстваща и мирна ислямска нация. Много от големите хотели имаха товарни рампи, където работниците бяха мюсюлмани, а в хотела на Ал Фалид имаше член на Братството, който беше щастлив да помогне.

В деня след пристигането си Ал Фалид нямаше нищо против американския неверник да го последва до Ислямския университет, където той прегледа различни книги по ислямска архитектура, но днес планираше да посети търговците на оръжие в Дара Адам Хел. Първото му посещение на този прашен преден пост в подножието на Хиндукуш, където законите не важаха и човек можеше да купи всичко: от АК-47 до най-усъвършенстваните оръжия, които се предлагаха на международния черен пазар, беше много успешно. Сега ресурсите за втората и третата предупредителни атаки на Халид Кадир бяха на позиции в различни части на света. Днес щеше да приключи с покупките за първото нападение. Също като последното му посещение, и това трябваше да бъде укрито от неверниците на всяка цена.

Ал Фалид внимателно пусна крайчето на пердето на прозореца. Младият агент на ЦРУ беше енергичен. Още нямаше седем сутринта и вече бе в очукания джип „Сузуки Потохар“ 21 21 Под тази марка в Пакистан се продава познатият ни „Самурай“. — Б.пр. , паркиран от другата страна на улицата. Вероятно си мислеше, че е безличен и не се набива на очи, помисли си с презрение Ал Фалид. Неверникът често вдигаше глава от вестника и поглеждаше неспокойно към входа на хотела. Дааа, помисли си Амон ал Фалид, докато отиваше към товарната рампа, очакваше го много дълъг ден.

Температурата вече беше стигнала 40°С и днес щеше да е един от онези горещи и влажни дни, с които беше известен субконтиненталният климат. Ал Фалид си позволи една от редките си усмивки. Пътуването от хотела сред големите хасени торби с пране на „Хайдерабадска пералня“ беше доста удобно, а той се беше преоблякъл в местната носия от широки шалвари и камез, традиционната дълга риза на пущуните. Сега беше настанен на пътническата седалка на тойотата на пералнята, която се движеше бързо към афганистанската граница. Двама от бойците на Халид Кадир седяха отзад, стиснали своите калашници с по два пълнителя, залепени един за друг с тиксо, между коленете.