Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Преподобният Джери Бъфет нееднократно бе предупреждавал огромното си паство за заплахата от дяволската религия ислям и мислите му се насочиха към описанието на Матей за прекараното от Христос време на Елеонската планина и предсказанието му към неговите ученици за скорошното унищожение на света: „… кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?“, питат учениците, а той отговаря: „Ще чувате боеве и вести за войни. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство“ 18 18 Мат. 24:3,6,7. — Б.пр. .

От края на Втората световна война броят на войните в света нарасна драматично, размишляваше Джери Бъфет. Освен това Христос беше казал, че точно преди Неговото пришествие ще има глад, бури и земетресения. Те също бяха нараснали драматично. Цунамито в Индийския океан уби десетки хиляди души. Същото стори унищожителното земетресение в Кашмир. И сега, както евреите в древен Ерусалим, народът на Съединените щати отново беше предупреден. Във второто си писмо до Тимотей апостол Павел бе предсказал следното: „Знай едно, пише му той, в последните дни ще настанат опасни времена, защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделивци, хулници, към родители непокорни… повече сластолюбци, нежели боголюбци!“ 19 19 2 Тим. 3:1-4. — Б.пр. .

Бъфет се замисли, че Ню Орлиънс повече от другите градове в Съединените щати олицетворява нарастващата похот по наркотици, секс, алкохол и останалите плътски удоволствия. Бог изпрати урагана „Катрина“ като поредно предупреждение срещу разпуснатия живот.

Когато боингът се установи на нужния подход за летище „Роналд Рейгън“ във Вашингтон, преподобният Бъфет разбра, че Господ използва него, за да предаде едно съобщение на президента. Бог призоваваше президента да действа сега, и то бързо, за да спаси избрания народ на Америка. Свършекът на света вече беше плашещо близо.

Институтът за изследване на заразни болести на армията на САЩ, Форт Детрик, Мериленд

Капитан Доналд Кроушоу изчака, докато не видя полковник Васенбърг да влиза в паркинга в 5:55 часа. Кроушоу би могъл да си сверява часовника по пристигането му и бързо се беше научил да бъде в кабинета преди началникът да е дошъл, дори ако това означаваше да става в 3:33 часа. Полковникът беше използвал някакви връзки в Пентагона, за да уреди нормалната щабна кола на ИИЗБА на САЩ да бъде заменена с боядисан в камуфлажни цветове всъдеход „Хъмви“ от Корпуса на морската пехота. Това включваше стойки за картечници плюс солиден разход на гориво — четири литра за по-малко от шест-седем километра.

— Човек никога не знае кога могат да се появят тия малки мюсюлмански копелета! — му беше припомнил полковникът.

— Да, сър! ИИЗБА на САЩ, сър! — отговори капитан Кроушоу.

Невинаги му беше лесно, но Доналд Кроушоу се бе научил да мисли, преди да заговори. Преди да се осмели да направи някакъв коментар, той искаше да се убеди, че полковникът ще бъде съгласен с него. Надникна иззад укрепената с чували пясък рамка на вратата на кабинета, за да се увери, че е включил кафеварката.

— Аз, момче, обичам кафето си свръхмощно — черно и силно.

Както винаги, и тази сутрин вестниците бяха спретнато сгънати и подредени като ветрило в дясната част на писалището на полковника: отляво се започваше с „Ню Йорк Таймс“, застъпваше го „Вашингтон Поуст“, а него — „Ю Ес Ей Тудей“. Задоволен, Кроушоу провери казионния си спортен екип в огледалото на полковника. Бялата тениска и гънките на камуфлажните му панталони бяха колосани. Ботушите му блестяха в сумрака на ранната утрин. Предвидил да излезе в момента, в който полковникът изключва големия V-образен осемцилиндров дизел, капитан Кроушоу изтича навън и бегом изкрещя:

— Добрутро, сър! ИИЗБА на САЩ, сър! — И отдаде чест.

— Колкото повече се потиш, толкова по-голяма полза имаш, Кроушоу — извика полковникът от вътрешността на всъдехода към него, поне веднъж чувствайки, че държи нещата под контрол от висотата на своето „Хъмви“.

— Да, сър! Прав сте, сър!

Полковник Васенбърг влезе с големи крачки през главния вход и продължи по коридора, който водеше към неговия кабинет. Провери дали бойната му униформа е в готовност, окачена от вътрешната страна на защитената му с пясъчни торби врата. После остави черната си чанта с големи медни закопчалки на лавицата, която бе наредил да направят специално за нея. Наля си сам кафе в чашата с емблемата на Корпуса на морската пехота и се отпусна на големия кожен стол зад писалището, също защитено с пясъчни торби.