Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Полковник Васенбърг, който винаги много внимаваше да не мачка гънките на униформата си, взе „Ню Йорк Таймс“. На първа страница преобладаваха новините от Ирак. От нахлуването в Ирак преди три години този октомври се оказа най-лошият месец за американската армия. Останките на повече от четиристотин млади мъже и жени бяха пратени обратно в САЩ в чували за трупове. С това броят на загиналите наближи три хиляди души. Същевременно за същия период триста войници от коалицията бяха осакатени и ранени, и така общата бройка надхвърли двадесет хиляди. Още хиляда и двеста цивилни иракчани бяха убити, което правеше по около четиридесет на ден. Страната затъваше все повече в гражданската война, а ескадроните на смъртта от сунити и шиити завладяваха все по-големи части от Багдад и провинциите. Ако само можеше да се върне в действащата армия, помисли си той с носталгия, щеше да обърне тази война. Сритай им задниците, повикай В-52 и изравни със земята шибаното място. Когато приключеше с тях, на сто мили от границата нямаше да има жив терорист, нито смрадливи камилски кервани.

Полковник Васенбърг винаги бе мечтал да върви по стъпките на своя герой генерал Патън. Представи си заглавията и снимките, под които стоеше въображаем надпис: „генерал Уолтър Е. Васенбърг Трети, четиризвезден генерал, командващ цялата операция“. „Генерал Васенбърг обявява победата в Ирак: Мисията е изпълнена“, щяха да гласят заглавията на вестниците по цял свят. Можеше да види и другите, които щяха да следват всеки ден: „Генерал Васенбърг установи военно правителство в Ирак: скоро ще настъпи демокрацията“. „Васенбърг оправя доставките с петрол: продажбите на джипове нараснаха.“ „Васенбърг обявява край на мюсюлманската заплаха.“ Той затвори очи и се видя как стиска ръката на преподобния Джери Бъфет в Багдад, докато в тази някога езическа, но сега освободена страна се разпространяват американската демокрация и християнството. Отмъщавайки за нахлуването в Константинопол на османския султан Мехмед Завоевателя на 29 май 1453 г., когато той превръща една от най-великите християнски катедрали в света, „Света София“, в голяма джамия, Васенбърг щеше да обърне иракските джамии в черкви. Той отвори очи и повдигна леко брадичка към тавана, както често правеше, когато беше сам, виждайки се в Белия дом, докато светкавиците на световната преса безумно проблясват. „Благодарната нация връчва на Васенбърг Почетния медал на Конгреса.“ Това беше нещо, за което често се молеше.

Полковник Васенбърг приключи с предъвкването на новините и обърна на страницата с мненията на читателите. В очите му се наби заглавие с големи букви: „Страхът от различието“, поставено от редактора на страницата, но автор на текста бе професор Имран Сайед. Лицето на Васенбърг почервеня и ръката му стисна ръба на бюрото, докато четеше.

„Докато по цялото земно кълбо продължава войната с тероризма, между исляма и Запада се появи опасно разделение. Ние на Запад сме погълнати от страха ни от различното. Той се разпалва от подстрекателските споменавания в медиите на жени и мъже с арабски външен вид и постоянното описване на терористите като мюсюлмани. Страхът в обществото се подхранва и от изтъкнати християнски водачи у нас и в чужбина, които погрешно тълкуват Библията като единственото откровение от Господ и изпитват страх, че християнството е заплашено от исляма. В Съединените щати преподобният Франклин Греъм, синът на Били Греъм, описа исляма като «много зла и порочна религия». Преподобният Джери Вин нарече Мохамед «обсебен от демони педофил», а преподобният Пат Робъртсън обвини мюсюлманите, че са «по-лоши от нацистите», карайки други известни християнски водачи, като преподобния Джери Бъфет, бързо да го последват. Това предизвиква гняв и разочарование в голяма част от мюсюлманския свят. Човек може само да си представи реакцията тук, ако някой имам си позволеше да разтълкува привързаността на Христос към жените като нечиста или да нарече спасителя на християните Христос Женкаря.“

Полковникът стисна още по-силно ръба на писалището. Безпристрастната критика на професор Сайед срещу исляма, която последва, не направи нищо за възстановяването на притока на кръв в побелелите му кокалчета.

„От другата страна на разделителната линия ислямистите не спират да тълкуват погрешно едно друго откровение на Господ: свещения Коран. Подобно на своите християнски колеги много имами твърдят, че ислямът е единствената истинска религия, осъждат онези, които не са мюсюлмани като неверници, и пренебрегват заповедта на пророка в сура 29 «Паякът»: «И спорете с хората на писанието само по най-хубавия начин… Вярваме в низпосланото на нас и вярваме в низпосланото на вас. Нашият Бог е един и същ». Джихадът е опасно и погрешно тълкуван и от двете страни.