Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Имаш ли някого предвид?

Дан Еспозито кимна. Вече бе проучил тайно мнението на Капитолия, когато подхвърли името на Ричард Халиуел в отговор на питания от важни републиканци, вече разтревожени от факта, че войната в Ирак е прекалено „победоносна“. Старателните проучвания на Дан Еспозито разкриха, че Ричард Халиуел бе започнал кариерата си като биохимик в лабораториите на ЦКЗ с четвърта степен на защита. Президентският съветник не пропусна да отбележи, че Халиуел бързо бил привлечен от по-големите пари, предлагани в частния сектор. Повтаряйки смайващия възход на „Енрон“ 16 16 Енергийна корпорация в САЩ, която с лъжливи отчети поддържа висок курс на акциите си и фалира, предизвиквайки най-големия финансов скандал в страната. — Б.пр. , за малко повече от три десетилетия Халиуел превърна средно голямата биотехнологична фирма в най-голямата фармацевтична компания в света.

На Уолстрийт Халиуел се ползваше с името на безскрупулен, преуспяващ, изключително богат бизнесмен. Безскрупулността беше нещо, което Еспозито разбираше, значи можеше да работи с такъв човек. Конгломератът „Халиуел“ беше равен на „Глаксо Смит Клайн“ и останалите големи фармацевтични компании, взети заедно. Акциите му току-що бяха достигнали нови висоти от 141 долара на Нюйоркската стокова борса.

Още нещо привлече политически умелия Еспозито, който вечно търсеше предимство пред демократите. Той откри, че Халиуел е изтъкнат южен баптист 17 17 Съюз на църковни общини и църкви в Южните щати на САЩ, откъдето идва и наименованието. — Б.пр. и член на една от най-големите църкви в страната — Евангелския център на Бъфет, която наброяваше петнадесет хиляди богомолци. Америка беше предимно християнска страна и последните проучвания на Еспозито показваха, че повече от петдесет процента от населението бяха протестанти, двадесет и пет процента — католици, а други единадесет процента описваха себе си като християни, без да посочват определено вероизповедание. Еспозито имаше отделни планове за католиците, но знаеше, че с протестантски проповедници като Джери Бъфет на негова страна изборната кампания може да се води и от амвона. В държава, в която не е задължително да се гласува, избирателната апатия представлява постоянна опасност. Ако евангелската десница се убеди, че това е нейният кандидат, в играта можеха да влязат няколко хиляди проповедници. Нарастващата мощ на християнската десница можеше да бъде яхната, за да привлече над тридесет милиона гласоподаватели протестанти, които в неделя бяха в черквите, а следващия вторник — в избирателните секции.

— Ричард Халиуел — отговори Еспозито, назовавайки своя кандидат без всякакво колебание. — Зная, че той ще получи голяма подкрепа от Капитолия, също и от Джери Бъфет и много от преподобните му колеги — добави, използвайки връзката на президента с неговия духовен съветник. — Господин президент, заради вашето място в историята е важно страната да продължи да подкрепя републиканските идеали, които вие установихте.

— А Болтън? — попита президентът, който много добре знаеше за амбициите на своя заместник.

— Той е добър вицепрезидент — предпазливо отговори Еспозито, — но с течение на времето си създаде доста врагове и честно казано, господин президент, носи прекалено много багаж за една изборна кампания. Демократите ще повдигнат наново въпроса с портфолиото му от акции, а ние ще трябва да изкараме цялата кампания, като го защитаваме. — Еспозито не отиде толкова далеч, че да разкрие информацията, която бе получил от връзките си в Службата за вътрешни приходи. Ако това някога се разчуеше, президентът трябваше да е в състояние честно да каже: „Не съм информиран“.

Президентът се замисли. Еспозито беше прав. Въпреки че нямаше право да се кандидатира отново, важно бе неговите завети да бъдат продължени.

— Халиуел е по-умен от Болтън и е чист — добави Еспозито, чувствайки, че е спечелил подкрепата на президента. — Засега трябва да пазим в тайна кандидатурата му. Халиуел играе доста добре голф и бях предложил аз и вие да изкараме една тиха игра с него. Така всяко внушение, че срещата ни е по друг повод, а не просто социален контакт, ще може да се отрече.

Президентът Харисън се ухили.

— Добър е, но не чак толкова. Последния път, когато играхме, му насиних задника. — Нямаше нищо, което президентът да обича повече от голфа. Играта не само го откъсваше от войната срещу тероризма и останалите кризи, които сякаш постоянно бушуваха около Белия дом, но и бе много по-приятен начин да се сражаваш. На игрището за голф можеш да виждаш своя неприятел и да преценяваш всеки негов ход.