Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Вицепрезидентът беше решен да подкрепи разузнавателната информация, която беше подходяща за поддържането на американското превъзходство и разбира се, на неговата лична власт. Болтън изобщо не предполагаше какво се готви да стовари върху света.

Институтът за изследване на заразни болести на армията на САЩ, Форт Детрик, Мериленд

— Мамка му! — Кейт Брейтуейт погледна към часовника на стената, грабна бележника, заключи вратата на кабинета си и забърза за първата си среща с новия полковник, ядосана, че за да има някакъв шанс да стигне навреме, щеше да се наложи да тича.

Две минути по-късно тя забави ход, докато завиваше по мрачния зелен коридор, водещ към съвещателната зала, и видя, че вратата се пази от висок, слаб капитан от морската пехота с пъпчива кожа, който нервно потропваше с нелепо лъсната обувка по циментовия под.

— Бързо — изсъска той, когато Кейт наближи, — полковникът идва.

Злото куче на полковника, помисли си Кейт, докато се усмихваше сладко, и въртеше очи. Сигурно това е новият помощник.

Имран срещна погледа й и помаха, докато тя заемаше място сред разположената покрай стената група учени, поканени като съветници.

— Ще ти го върна — подхвърли тя, докато му смигаше и правеше мимики на нямо възхищение.

Кейт се спогледа с по-близко седналите си колеги. Очевидно тук течеше някаква конспирация и тя се запита какво ли им е приготвил полковник Чепка. Ако залогът не беше толкова голям, щеше да е смешно. Друг капитан се бе изпънал като дъска, с гръб към отсрещната стена. Кейт предположи, че той ще проведе брифинга, и потрепери при мисълта, че ги очаква поредното глупаво изложение за някой тайнствен луд имам от подножието на Белуджистан. Младият капитан от Пентагона сигурно е уплашен до смърт от полковника и няма да предложи нещо различно от официалната линия на военните, че Съединените щати печелят войната в Ирак, помисли си тя. След като Имран си тръгна по-рано днес, един колега й довери, че измисленият от него прякор се е лепнал чудесно на новия полковник, а докато тя е била в ЦКЗ, нейните колеги го бяха и допълнили. Увери я, че „полковник Проскубана чепка“ е много по-подходящо. В добавка учените водели дневник за това кой в края на годината ще спечели наградата за най-неспособен. Военният глупак, който беше поел командването, или мижитурката капитан с пъпчиво лице, дясната му ръка. В момента капитан Кроушоу водеше с малко, не на последно място заради странния навик да отдава чест на полковника още докато е на стотина метра от него и да крещи: „ИИЗБА на САЩ, сър!“. Кейт си помисли, че Дворецът на паниката, както учените наричаха главната квартира, е поет от двама глупаци — един голям и един още по-голям. По-глупавият сега се въртеше неспокойно в рамката на вратата на съвещателната зала.

— Внимание! Командирът! — Капитан Кроушоу отдаде чест, докато полковник Васенбърг влизаше залата. — Всички са проверени и налице, сър! ИИЗБА на САЩ, сър!

Кейт и останалите цивилни учени се понадигнаха от столовете си, а военните застанаха мирно.

— Свободно!

Господи, аз съм в центъра на някакъв военен цирк, помисли си Кейт, като направи усилие да сподави смеха си. Отговорникът за манежа й изглеждаше като някакъв съвременен Наполеон, само че беше по-нисък дори от оригинала. Тя не посмя да погледне към Имран от страх, че ще започнат да се кикотят.

Полковник Васенбърг рязко отвори папката си с щампована златистосиня емблема на Корпуса на морската пехота. Без да каже дума, огледа от ляво на дясно хората, седнали около масата, а после и групата съветници, настанена покрай стената.

— Все още съм недоволен от стандарта на обличане в тази база — проговори той най-накрая и погледна право към Кейт, а тя невинно примигна със зелените си очи, което го ядоса.

Тя много добре знаеше, че ще стане така. Ето ги тук, събрани в ИИЗБА на САЩ, на ръба да започнат изследвания на най-опасните патогени в света, а всичко, за което тая тъпа глава се сеща да се тревожи, е как са облечени хората.

— Искам незабавно подобрение — настоя полковникът, огледа отново залата и после заби очи в бележките си.

Първата точка беше новосъздаденото изискване началниците на отдели да му докладват всекидневно.

— Епидемиология! — излая Васенбърг, вторачвайки поглед в професор Сайед.

— От вчера насам няма промени, полковник — отговори Имран тихо и многозначително, но това не влезе в ниско подстриганата глава на Уолтър Васенбърг.