— Командващият на ИИЗБА на САЩ е сменен с друг полковник, който споделя гледната точка на администрацията и, което е по-важното, ще направи каквото му се каже — рязко отговори секретарят по отбраната.
Над Овалния кабинет се спусна мълчание.
Обикновено президентът Харисън беше абсолютно уверен в своята мисия в света, но неговият доверен изборен съветник беше причината да се колебае между две мнения. Администрацията на президента бе понесла много удари и Денвър Харисън знаеше, че американският народ вероятно ще бъде против подобно начинание. Да се разреши разработването на биологични оръжия, дори и по-късно да могат да заявят, че това е станало за самоотбрана, беше голяма крачка напред в неизследвана територия. Може би О’Конър бе прав. Може би беше благоразумно да се продължи с разработването на ваксините и да се чака потвърждение на заплахата. В края на краищата, разсъждаваше той, никой в медиите или в Капитолия нямаше да го критикува, че не е искал да разработва биологични оръжия. За миг остави съзнанието си да се зарее, привлечено от една по-висша мисия. Единственото, в което президентът Харисън бе сигурен, беше, че във времена като сегашните Бог щеше да го напъти. Всички велики президенти бяха богобоязливи мъже, но никой не надминаваше неговия личен герой Ейбрахам Линкълн. Както често казваше Джери Бъфет, харизматичният телевизионен проповедник от Атланта, в тази война срещу тероризма Бог е на страната на онези, които вярват в свободата и демокрацията. Преподобният Бъфет беше припомнил на президента, че девизът на Америка неслучайно гласи: „Уповаваме се на Бог“. Разговорите с Джери Бъфет винаги пораждаха у Денвър Харисън усещането за цел и решимост. Може би и този спор ще му се изясни след един спокоен разговор с проповедника.
Вицепрезидентът беше също толкова замислен, макар религията да нямаше нищо общо. Въпреки очевидната нерешителност на президента Болтън изпитваше удовлетворение от посоката, в която пое разговорът. Ако и сделката да не бе договорена, съветникът на президента беше захапал стръвта за ЦКЗ и ИИЗБА на САЩ. В случай че предложението за повторно започване на проучванията на биологичните оръжия бъде одобрено, логичният избор беше ЦКЗ. Неслучайно по-рано през деня той небрежно пусна на Еспозито мухата за изтичане на информация към медиите от ИИЗБА на САЩ и ЦКЗ. Болтън се усмихна презрително в себе си. Скоро ще изиграе и другата си карта, като информира Еспозито за строежа на „Халиуел“. Досега малкият съветник не го беше разочаровал. Еспозито много добре знаеше, че няколко строго секретни документа, включително за следенето на обикновени американци от ФБР, наскоро бяха изнесени в общественото пространство, изключително чувствително на тази тема. И навредиха на шансовете на републиканците да запазят Сената и Конгреса. Всяка разработка на биологични оръжия в ЦКЗ или ИИЗБА на САЩ при открито незачитане на международния договор за биологичните оръжия щеше да бъде много рискована стратегия.
Институтът за изследване на заразни болести на армията на САЩ, Форт Детрик, Мериленд
Въпреки че главният лекар на сухопътните сили го бе уверил във важността на новата му работа като командир на ИИЗБА на САЩ, полковник Уолтър Е. Васенбърг Трети от медицинския корпус на армията на Съединените щати беше в гадно настроение. Вчера публикуваха списъка с повишените в бригаден генерал и името му отново не беше сред тях. Нисък и в добра физическа форма, той винаги носеше безупречна униформа, но времето изтичаше. Под черната боя късо подстриганата му коса на морски пехотинец вече бе доста посивяла. Някога полковник Васенбърг си мислеше, че ще получи четири звезди като командир на морските пехотинци, но едно произшествие в Сомалия сложи срамен край на кариерата му в морската пехота. Така и не можа да преодолее провала и макар да прие предложението на армията да премине курс и да получи диплома за медицински администратор, дълбоката злобна горчивина не го напусна. Повишенията в медицинския корпус на армията имаха таван от три звезди — генерал-лейтенант, но той знаеше, че трябва да си шибан лекар, за да ги получиш, а и Уолтър Васенбърг още не бе закачил дори първата си генералска звезда.
Полковник Васенбърг прелисти следващата страница на папката с биографиите на служителите в ИИЗБА на САЩ и се оказа лице в лице със снимката на някоя си д-р Кейт Брейтуейт.
— В деня, когато пуснат жени да играят за Световната купа по американски футбол, ще приема, че джуфките могат да предложат нещо значимо на армията — промърмори той под носа си.
Читать дальше