Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Снимките от сателитите „Кийхол“ и „Лакрос“ на Националната разузнавателна служба, някои — с големината на автобус и заснети от височина тридесет и шест хиляди километра над земята, бяха отпреди повече от четири години. Ако някой от тези сателити беше минал над Ротердам само година и половина по-рано, Къртис О’Конър щеше да види снимките на три здрави мореходни влекача и щеше да разбере, че те са от изключителна важност. Заради несекващата поредица катастрофи в Близкия изток сателитите „Кийхол“ и „Лакрос“ приоритетно наблюдаваха Ирак, границата между Афганистан и Пакистан, Хиндукуш и Иран, да не говорим за Северна Корея.

Двигателите на „Чърчил“, „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ бяха основно ремонтирани в една от големите корабостроителници на второто по големина пристанище в света. Подобно на три грозни патенца те оставиха района на пристанище Ротердам зад себе си и минаха край корабостроителницата „Веролме Ботлек“. Огромният комплекс гъмжеше като кошер, докато заварчиците и корабостроителите работеха върху грамадната сонда за петрол в най-големия сух док в Европа. Влекачите се насочиха към Маесланткеринг. Оттам щяха да си правят компания през Ламанша, преди да завият на изток към Гибралтарския проток, през Средиземно море и Суецкия канал, после Червено море и след това през северната част на Индийския океан чак до оживеното пакистанско пристанище Карачи. На „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ бе възложена задачата да вземат и доставят ракетите за първото и второто предупреждение. „Чърчил“ имаше мисия от друг характер, която щеше да влезе в играта, ако се наложеше да бъде отправено третото и последно предупреждение. На него беше възложено да посети страни от Третия свят, където изхвърлянето на машини за лъчева терапия не се следи строго. Ал Фалид не само откри старите влекачи, но не пропусна дори най-дребните подробности, като тази след покупката те да бъдат прекръстени с английски имена. Той си правеше сметка, че щом влекачите се появят в биноклите им и западните пристанищни власти започнат да се чудят какво са намислили, имената им ще предизвикат нерешителност, която ще спечели време. Един четвърти мореходен влекач, прекръстен на „Джордж Вашингтон“, беше на основен ремонт в Ротердам. Ал Фалид му бе намислил различно предназначение. Той щеше да накара американските власти да направят грешката да изпитат фалшиво чувство на безопасност.

Къртис О’Конър напрягаше мозъка си в опит да разгадае тайното значение на кода. Същевременно от другата страна на Потомак, в Овалния кабинет, ястребите щяха да се опитат да убедят президента Харисън да издигне войната с тероризма до ново, плашещо равнище.

Овалният кабинет, Белия дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Президентът Харисън се облегна назад на единия от двата кремави дивана, поставени един срещу друг в Овалния кабинет. На килима с цвят на карамел, който лежеше между тях, бе избродиран голям златен президентски печат. Дан Еспозито седеше в края на дивана, на който се бе настанил президентът, а вицепрезидентът и секретарят по отбраната — на отсрещния. Трима доверени съветници, които мислеха по един и същ начин — с тях президентът дълго време се чувстваше удобно. Това бе нещо като кабинет на вътрешните хора, които се събират в кухнята и не си губят времето с противоположни мнения, като това на държавния секретар например.

— Е, какво ще правим по въпроса с производството на ваксина срещу едрата шарка? — попита президентът.

— Господин президент, аз проучвам въпроса — спокойно отговори вицето Болтън. — По-късно тази седмица ще ви представя някои препоръки. Разработката обаче трябва да бъде извършена от фармацевтична компания с добро име, на която можем да се доверим. Тя трябва да разполага с нужните съоръжения, за да работи с едрата шарка, която държим в ЦКЗ, и да произведе ваксината навреме, и то в рамките на отпуснатия бюджет. — Вицепрезидентът знаеше много добре, че единствената фармацевтична компания с лаборатория с четвърта степен на биологична защита извън ЦКЗ и ИИЗБА на САЩ е на „Халиуел“.

Президентът кимна одобрително. Договорът щеше да струва близо половин милиард и да регламентира производството на триста милиона дози ваксина за американския народ. Възможността това да бъде свършено „навреме и в рамките на отпуснатия бюджет“ беше от простичките новини, каквито Харисън обичаше да чува.

— Което, господин президент, ни води до свързания с това въпрос от днешния дневен ред — продължи вицепрезидентът. Този дневен ред обаче едва ли някога щеше да бъде записан на хартия. — Съвсем откровено казано, на 11 септември ни хванаха по бели гащи и след нападенията с антракс получихме много удари. Ако отново бъдем нападнати с антракс и, да пази господ, същевременно и с едра шарка, а се разбере, че ни е било отправено предупреждение, вашият президентски мандат ще мине в историята. Колкото до Кадир, аз подкрепям Дан и споделям мнението му, че блъфира, но вечността и откраднатите вятърни мелници привлякоха вниманието на медиите. Обществеността е разтревожена и ние трябва да заемем позиция, за да им вдъхнем увереност.