Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Заместникът на Ригън вдигна рамене.

— Вярно, че има още жълто около устата, но разполагаме само с него, пък и така или иначе трябва да почне да се учи.

Къртис се облегна назад в стола си и се замисли какво ли ще стане там, на място. По много причини завиждаше на агентите. Оперативната работа винаги е била неговата сила и той копнееше да се върне отново към нея.

Най-опитният в борбата с тероризма служител на ЦРУ нямаше как да знае, че щеше да получи тази възможност много по-скоро, отколкото очакваше, и то в една крайно негостоприемна и опасна част на света.

Институтът за изследване на заразни болести на армията на САЩ, Форт Детрик, Мериленд

Д-р Кейт Брейтуейт запрати раничката си в ъгъла на своя малък разхвърлян кабинет и се тръшна на стола зад бюрото, почти напълно затрупано с купчини папки и документи. Стената зад нея бе покрита с лавици от пода до тавана. Те бяха натъпкани с книги и папки с документи, които описваха с подробности някои от най-смъртоносните причинители на болести, известни на човека. Уморена от ранния полет, Кейт прекара пръсти през непокорните си къдрици и се отпусна с въздишка назад в очукания въртящ се кожен стол. Джинсите й бяха безупречно чисти, но избелели. Същото можеше да се каже и за тениската с цвят на сметана, на чиято предница беше изписано „Сиднийски университет“.

Институтът за изследване на заразни болести на армията, или ИИЗБА на САЩ, както бе известен, беше създаден през 1969 година от президента Никсън, за да защитава американските въоръжени сили от биологична атака. Форт Детрик бе сгушен в подножието на далечните планини Катактин и Апалачите, в покрайнините на град Фредерик, Мериленд. С изправянето на нокти на цялата страна след 11 септември ролята на ИИЗБА на САЩ нарасна и Форт Детрик бе поставен под строга охрана. Въпреки това Кейт се радваше, че се е върнала, макар и само за кратко. Срещата й с Мавърик и останалите маймуни я бе разтърсила повече, отколкото очакваше, и тя бе помолила своя началник, професор Имран Сайед, да направи един последен опит да спре експеримента. С въздишка започна да разчиства място на писалището.

— Божичко! Да не би да подреждаме? — усмивката на Имран Сайед беше топла и искрена. Носеше скъп костюм и риза в нежнорозово. По маслинената му кожа се виждаха леки белези от шарка, а късата му черна коса беше сресана небрежно. Имран имаше дълъг, почти орлов нос, а очилата с рамка от коруба на костенурка му придаваха сериозен вид. Очите му бяха черни и будни.

Кейт знаеше, че професор Имран Сайед притежава и дяволито чувство за хумор, особено когато бяха сами. Беше на шестдесет и три и излъчваше тихата увереност на професор на върха на кариерата си. Кейт го срещна за първи път, след като защити доктората си в Йейлското медицинско училище, и веднага изпита топли чувства към него. Въпреки впечатляващото международно признание за удивителните му постижения в света на вирусологията, професор Сайед все пак успяваше да не приема живота прекалено сериозно.

— Не започвай и ти — отговори Кейт и въздъхна.

— Как са животните в ЦКЗ? — попита Имран по-сериозно.

Беше помагал на Кейт от самото начало, насочвайки я внимателно в кариерата. След дългите им години съвместна работа той усещаше настроенията й веднага.

— Все още са неспокойни. Имран, не мога да се закълна, но изглежда, Мавърик предчувства, че нещо ще се случи.

— Водачът?

Кейт кимна.

— И понеже той е неспокоен, цялата група е извън контрол. Щура работа, Имран. Ще изложим тези прекрасни създания на ненормални дози от вируса, въпреки че откакто едрата шарка опустошава планетата, не е имало нито един случай да зарази животинското царство. В това няма никакъв смисъл.

Имран кимна.

— Съгласен съм, но задачата на сегашната администрация не е точно правенето на нещо смислено. Следващия път, когато тръгнеш за ЦКЗ, ще дойда с теб, за да видя всичко с очите си, въпреки че нямам големи надежди да спра експеримента. Трябва да си чула за новия полковник? — попита Имран и повдигна вежди. — Току-що разпрати паметна записка, в която моли учените да се подпишат в подкрепа на запазването запасите ни от едра шарка. Няма съмнение, че искат щамовете като оръжие, което секретарят да размаха пред групата журналисти следващия път, когато почнат да му задават въпроси.

— И аз я получих в Атланта, но няма да се подпиша. Върнах я със силни доводи защо тези запаси трябва да бъдат унищожени.