Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Кои точно места ще посетите в Пакистан? — раздразнението на митническата служителка от спокойните отговори на Ал Фалид започна да прозира. Тя отметна косата си назад с презрителен жест.

— Ще прекарам известно време в Исламабад, където ще проучвам архитектурата от шестнадесети и седемнадесети век — обясни Ал Фалид, опитвайки се да прикрие възмущението си от жената, която вършеше мъжка работа. — След това, ако властите ми разрешат, възнамерявам да прекарам известно време в северозападните провинции, защото този район много ме интересува заради книгата за Пътя на коприната, която пиша. — Ал Фалид си напомни, че няма нужда специално да споменава Пешавар, въпреки че се налагаше да бъде предпазлив. Знаеше, че сведенията от разпита ще бъдат вкарани в компютрите на ЦРУ, и ако някой го проследи в Пакистан, искаше пътуването му да отговаря колкото може повече на маршрута, който сега описваше. С изключение на планираното му ходене в Дара Адам Хел, планинското село, където човек можеше да си купи всичко: от АК-47 до ракети „Стингър“. Непременно трябваше да се погрижи, напомни си Ал Фалид, да не го проследят, когато отива там.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

Къртис О’Конър изчете обобщението на разпитите по летищата, разписа се под досието и го хвърли в кошчето с изходящата поща.

През последните двадесет и четири часа митническата и граничната охрана бяха измъкнали не по-малко от сто и четиридесет души от опашките, чакащи да се качат на самолетите, и от самите машини. Разпитите не бяха съвсем случайни, защото в повечето случаи ставаше дума за американски граждани, произхождащи от мюсюлмански страни, или за хора с вид на араби. Резултатите не бяха по-различни от всеки друг път. Бяха задържани трима души за нередности с визите им плюс един дребен крадец, издирван от полицията в Лас Вегас за нападение срещу проститутка. Но нищо съществено не привлече вниманието на О’Конър. Въз основа на дестинациите им той маркира петима граждани за рутинно наблюдение. Двама отиваха в Сирия, един — в Йордания, друг в — Индонезия. А един учен, който пишеше някаква книга за Пътя на коприната, се опитваше да стигне до северозападния район на Пакистан, близо до границата с Афганистан. Войната срещу тероризма взимаше своята дан с все по-нарастващата нужда от следене. Агентите на ЦРУ по места се мъчеха да се справят.

Всеки ден в мазето на американската легация в дипломатическия анклав в Исламабад пристигаха безброй искания на Вашингтон за информация относно местонахождението на Осама бин Ладен. Освен това Белият дом затрупваше американските медии с планини от оплаквания, че талибаните избягват залавянето си в Афганистан, като се промъкват през границата в пакистанската северозападна провинция. Администрацията бе изпратила прекалено малко части в Афганистан. Повтори тази грешка поне десет пъти в Ирак, но Белият дом отхвърляше всякаква критика въпреки очевидната липса на ресурси. Еспозито настояваше за нещо конкретно, с което президентът да затвори устата на критиците си. Постоянният натиск започна да се отразява в Исламабад.

Началникът на поста на ЦРУ Роб Ригън, едър мъж с късо подстригана побеляваща коса, бе прекарал няколко ужасни часа. Прочете последната строго секретна телеграма от Вашингтон с нарастващо недоумение.

— Ритни ме! — промърмори той.

— Не, благодаря — отказа неговият по-млад, тъмнокос и винаги весел заместник Майк Марина и после попита съчувствено: — Вашингтон?

— Точно така. Ние тук сме до шия в лайната, а сега искат да започнем операция за наблюдение на някакъв дребен учен, който пише книга за ислямската архитектура по Пътя на коприната. Още един сигурен бестселър. Тия тъпанари от Фоги Ботом 13 13 Местност край река Потомак, близо до която са зданията на Държавния департамент. — Б.пр. нищо не разбират — изръмжа Ригън.

— Е, само докато хората не започнат да напускат — отговори заместникът му с усмивка — и в кабинета на секретаря по отбраната не започне да звъни звънецът. — Никой от работещите за ЦРУ не можеше да разбере защо политиците и генералите от Пентагона започнаха две войни в региона без достатъчно части и екипировка, за да се постигнат поставените цели. А сега вече целият Близък изток бе изложен на опасността да избухне в пламъци.

— Кой е свободен?

— Само новият.

— Крофърд? Мисля, че още не е почнал да се бръсне. Та той е тук само от пет минути.