Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Като пренебрегна дългия списък със степени и докторати, той се вгледа в снимката и очите му се присвиха, а тънките устни се стиснаха още по-здраво. Чорлавата коса на учената го раздразни и той си отбеляза наум да я накара да оправи прическата си. В света на Уолтър Васенбърг подстрижките и дисциплината вървяха ръка за ръка и за краткото време, откакто бе в ИИЗБА на САЩ, беше останал ужасен от немарливото отношение и към двете. Беше разгневен и от онова, което нарече „пета колона“ сред дългокосите учени. Ранните утринни разводи на учените продължиха не повече от седмица, преди да избухне вреден бунт. Вестта беше стигнала до Пентагона и някакъв пуяк от службата на главния лекар му нареди да промени стила си.

Уолтър Васенбърг Трети продължи да прелиства страниците, докато не попадна на профила на професор Сайед и пулсът му се ускори. Ето ти човек с арабски външен вид, който имаше пълен достъп до свръхсекретна военна база на САЩ. Разгневен от вписаното „мюсюлманин“ в графата за религия, полковник Васенбърг не си направи труда да обърне първата страница и да прочете нещо повече от обобщените данни за Сайед. Ако го беше направил, щеше да научи, че професорът е роден в Карачи, Пакистан, от баща пакистанец и майка американка. Щеше да открие и че богатият баща на Имран, корабопритежател, е загинал при нещастен случай на пристанището на Карачи, когато синът му е бил на четири години. Подробната биография отбелязваше, че след нещастния случай майката е довела малкия Имран в Съединените щати и го е отгледала в Ню Йорк. След като завършва с отличие Йейлското медицинско училище и прави забележителна международна кариера по места с отчайващи здравословни проблеми, като избухване на епидемии от едра шарка, треска денге, тиф и малария, Имран Сайед се връща в „Йейл“ като гостуващ професор по епидемиология. В момента професор Сайед работеше на договор с ИИЗБА на САЩ и Световната здравна организация, а генералният секретар на ООН го ценеше като приятел и доверен съветник. Васенбърг позвъни за своя помощник.

— Сър! — Висок почти до степен да изглежда несръчен, капитанът от морската пехота Доналд Кроушоу се появи на секундата на прага на кабинета и застана мирно. Кроушоу не беше най-умният на света, но достатъчно бързо разбра, че ниският бивш полковник от Корпуса на морската пехота е човек с избухлив нрав, който мрази да го карат да чака. Капитан Кроушоу възнамеряваше да му се хареса. Характеристиката от последната му част не беше твърде ласкателна, поради което капитанът пропусна последния кръг повишения, но реши, че не всичко е загубено. Добра препоръка от бивш морски пехотинец като полковник Васенбърг можеше да му помогне да замени двете метални ленти за ранга на капитан с толкова желаното дъбово листо на майор.

— Кроушоу, имаме проблем с безопасността в тази база. Проблем с безопасността!

— Сър! — Цветът изчезна от лицето на Кроушоу, докато се чудеше дали виновният е той или не.

— Ела, синко, заобиколи и погледни. Виждаш ли този човек?… Той е един проклет мюсюлманин! А това е християнска страна. Християнска страна, която е във война с шибаните мюсюлмани, но какво да видя — имаме учен мюсюлманин точно в тази свръхсекретна база! Искам без бавене да се направи оценка на сигурността на всеки от тези шибани учени. Без бавене, ясно ли е? — полковник Васенбърг затвори папката със замах и я плъзна към своя помощник.

— Слушам, сър! Веднага се заемам, сър! ИИЗБА на САЩ, сър! — Капитан Кроушоу пъхна папката под лявата си мишница, отново застана мирно и отдаде чест, преди да замарширува към малкото си бюро точно до вратата към кабинета на полковника.

Уолтър Васенбърг си пое дълбоко дъх. Неговият предшественик не само е настоявал за унищожаването на запасите на страната от едра шарка, но, за бога, позволил е на мюсюлманин да работи тук. Друг скапан доктор, мамка му, който не е виждал как се стреля от ярост, помисли си той с негодувание. Мюсюлманинът трябва да се махне, а запасите от едра шарка ще бъдат унищожени само през трупа му. За трети път през последните няколко минути погледна часовника си. Първия ден бе засякъл, че пътят му от кабинета надолу по коридора до заседателната зала е точно петдесет и девет секунди, а сега часовникът му показваше 08:58, значи разполагаше с малко повече от минута, преди да тръгне.

Полковник Васенбърг стана от бюрото си и се изправи пред огромното огледало, което бе наредил да монтират зад вратата на кабинета му, и оправи гънката на ризата над колана. Промени и мястото на голямата табела с името му, която се мъдреше в средата на писалището, изработена специално от полиран като коприна дъб, на който с големи златни букви бе издълбано: „полковник Уолтър Е. Васенбърг Трети“, а отдолу: „командир“. На стената зад гърба му, в полиран дървен шкаф бе поставил две знамена. Звездният флаг с райетата винаги заемаше първо място, но в нарушение на протокола за медицинските части полковник Васенбърг бе настоял да се сложи и знамето на Корпуса на морската пехота заедно с емблемата му: голям плешив орел върху западното полукълбо с наклонена котва зад него. Орелът носеше в клюна си ръкопис с мотото на корпуса: „Semper fidelis“ — „Винаги верни“. Доволен, полковник Васенбърг прокара ръка по бойната си екипировка от морската пехота, която държеше окачена на две дървени закачалки от вътрешната страна на вратата, в случай че му звъннат да се върне. Провери за последен път часовника си и когато голямата стрелка докосна отметката за точния час, той целеустремено премина през кабинета на своя помощник и тръгна надолу по коридора към съвещателната зала.