Крис Картър - Скулптора

— Послесмъртното вкочаняване още не е започнало — каза съдебният лекар. — Според мен той е мъртъв от по-малко от три часа.

— Убиецът е искал да намерим жертвата бързо — отбеляза Хънтър.

Каролин го погледна с любопитство.

— Първият полицай, дошъл на местопрестъплението, каза, че стереоуредбата е била включена и е гърмяла силна рок музика.

— Убиецът ли я е оставил така?

— Кой друг? — отвърна Гарсия. — Искал е да привлече внимание към лодката. Знаел е, че някой скоро ще се оплаче или ще дойде да почука.

— Точно така. — Робърт се върна на входа на каютата. Както бе споменал полицай Роджърс, на стол до вратата имаше малко черно дистанционно управление.

— Той каза, че се повтаряла третата песен.

— Само третата песен? — Патоанатомът се огледа и видя стереоуредбата върху барчето в дъното на каютата.

— Да.

— Хайде да я чуем — предложи тя.

Хънтър избра третата песен и я пусна.

Помещението се изпълни с изключително силна музика. Първо бас китара и после барабани, бързо последвани от клавишни инструменти. След няколко акорда се включиха вокали и електрически китари.

— Наистина е силна, по дяволите. — Карлос запуши ушите си.

Доктор Хоув трепна.

Робърт намали звука, но не спря диска.

— Песента ми е позната. — Съдебният лекар се намръщи и се опита да си я спомни.

Хънтър кимна.

— Групата се казва „Фейт Ноу Мор“. Убиецът, изглежда, има чувство за хумор.

— Защо? — попита Гарсия.

— Това е една от най-известните им песни — обясни Хънтър. — Стара е, мисля, че от края на осемдесетте години. Нарича се „Разпадам се“. Хорът пее, че някой се разпада на парчета и трябва отново да бъде сглобен. Метафорично, разбира се.

Карлос и Каролин се спогледаха.

— Ето, слушайте — каза Робърт.

Гарсия и патоанатомът инстинктивно се обърнаха към стереоуредбата и се заслушаха. Щом хорът свърши, Хънтър спря песента.

В каютата настъпи тишина.

— Откъде знаеш? — попита доктор Хоув. — И не ми казвай, че четеш много.

Робърт повдигна рамене.

— Харесвам рок музиката. Обожавах този албум.

— Този човек е напълно побъркан — заяви Карлос и отстъпи крачка назад. — Колко извратен трябва да е някой, за да направи такова нещо… — Той вдигна ръце и огледа каютата. — И да прояви чувство за хумор?

Хънтър и съдебният лекар не отговориха. Нямаше какво да кажат.

Продължителното мълчание беше прекъснато от стъпки и гласове навън. Хънтър, Гарсия и доктор Хоув се обърнаха към входа на каютата. Секунда по-късно на прага се появиха двама криминалисти, облечени в бели гащеризони с качулки. Носеха метални куфарчета.

— Дайте ни минутка, Глен — каза патоанатомът и вдигна дясната си ръка, преди криминалистите да влязат.

Глен Игън и Шона Рос спряха до стъпалата.

— Първо искаме да огледаме някои неща — добави съдебният лекар. — Може да започнете на палубата.

— Няма проблем, докторе. — Те се обърнаха и се качиха горе.

— Побъркан или не — продължи доктор Хоув, — убиецът знае какво прави. — Вниманието й отново се насочи към осакатения труп на стола. — Този път е използвал игла и конец, за да зашие брахиалните артерии и да ограничи кървенето и, изглежда, е свършил добра работа. — Тя погледна под стола. Краката на Насхорн бяха бинтовани на глезените, където бяха отрязани стъпалата. — И неизвестно защо убиецът е превързал раните на краката.

Робърт се приближи да види по-добре.

— Странно — отбеляза той и изведнъж отново долови необикновената парлива миризма.

— Да, много странно — съгласи се Каролин.

Карлос извади диска от стереоуредбата и го сложи в найлонов плик за веществени доказателства. На лавицата имаше и други дискове. Гарсия ги прегледа набързо. Повечето бяха на рок групи от осемдесетте и деветдесетте години на двайсети век.

Хънтър най-после пристъпи към новата скулптура, която беше още по-извратена и зловеща от първата.

Този път ръцете бяха отрязани от тялото точно под раменете и след това още веднъж в лакътните стави, на четири парчета. Двете предни части бяха завързани с тел, със събрани една до друга китки, и изправени. Ръцете бяха непохватно разтворени с дланите нагоре, сякаш готови да хванат летяща топка. Палците бяха изкривени, очевидно счупени. Всички други пръсти липсваха. Бяха отрязани в кокалчетата и стегнато завързани два по два с тел и залепени с каноколит и образуваха четири отделни фигури. Убиецът обаче ги беше направил да изглеждат почти еднакви, като ги беше изрязал в странни фигури — уголемени и заоблени на върха, извити в средата и изтънени в основата. Бяха поставени на кухненския плот, на трийсетина сантиметра от ръцете. Двете фигури бяха изправени. Другите две лежаха една върху друга.