Крис Картър - Скулптора

— Ако е същият убиец — рече Гарсия, след като приключи разговора по телефона, — ще се вдигне шум до небесата, Робърт. Първо прокурор, а сега ченге. Който и да е, убиецът е много дързък.

Той беше прав и освен това Хънтър знаеше, че натискът върху тях и разследването ще се засили стократно. Докато се обръщаше към каютата на лодката, той чу стъпки по дъсчената пешеходна пътека навън.

— Дойдох веднага — каза доктор Каролин Хоув и показа служебните си документи на тримата полицаи пред подвижното мостче. Преди да се качи на лодката, тя си сложи ръкавици и терлици. — Какво се е случило? Наистина ли изглежда като дело на същия извършител? — Тя прибра кестенявата си коса, завърза я на опашка и я пъхна под хирургичната шапка, която извади от чантата си.

Първото, което винаги се правеше на местопрестъплението, беше огледът на криминалистите, но доктор Хоув знаеше, че когато е възможно, Робърт предпочита да огледа мястото с трупа, преди да бъде преместен.

— Още не сме слизали в каютата — отговори той. — Дойдохме преди по-малко от две минути.

Доктор Хоув също спря и огледа палубата. И тя си носеше фенерче.

— Е, добре, хайде да го видим.

Пет тесни дървени стъпала ги отведоха в малката каюта на лодката. Вратата беше отворена и от шестте свещи вътре проникваше слаба светлина. Почти бяха изгорели.

Никой не влезе в каютата. Тримата се събраха на последните две стъпала пред нея.

Няколко секунди мълчаливо възприемаха ужасяващата картина пред тях. Както при първото местопрестъпление, трудно им беше да решат откъде да започнат. Всичко беше обляно в кръв. На пода се бяха образували големи локви, а стените и малкото мебели бяха украсени с дебели, стичащи се пръски, но този път имаше няколко подобни на стъпки отпечатъци.

Неприятната миризма на вкиснато сякаш достигна до всички едновременно и сякаш по взаимно споразумение ръцете им се вдигнаха към лицата и запушиха носовете.

— Мили Боже! — прошепна Гарсия, приковал поглед в отсрещния ъгъл на каютата. — Този път убиецът е отрязал главата.

Очите на всички проследиха погледа на Карлос.

До малката кухня в дъното вдясно на дървен стол седеше голо мъжко тяло — без глава и ръце и обляно в кръв. Коленете бяха леко прегънати и долните части на краката му бяха под седалката на стола. Стъпалата бяха отрязани в глезените.

Хънтър пръв забеляза главата. Беше на масичка за кафе зад саксия с растение. Устата на Насхорн беше широко отворена, сякаш искаше да издаде последен писък на ужас. Млечнобелите очи бяха хлътнали дълбоко в черепа и показваха, че е мъртъв от повече от час. Но още гледаха втренчено — унесено, невярващо и уплашено. Поглед на човек, който е знаел, че ще умре от мъчителна смърт. Робърт проследи накъде гледат очите на жертвата и видя онова, от което се бяха страхували. Друга скулптура, сътворена от частите на тялото на убития, поставена върху високия барплот за закуска в ъгъла.

Гарсия и Каролин я забелязаха след няколко секунди.

— Мамка му! — промълви Карлос и насочи лъча на фенерчето си върху скулптурата.

— Предполагам, че отговорът на въпроса ми е да, извършителят е същият — отбеляза съдебният лекар.

Хънтър освети пода и един по един тримата влязоха в каютата, като внимаваха да не стъпват в локвите кръв. Робърт долови странен парлив мирис във въздуха. Познаваше го, но при наличието на коктейла от миризми в каютата беше невъзможно да го определи.

— Може ли да запалим лампите, докторе? — попита Гарсия.

— Да — кимна тя.

Карлос щракна електрическия ключ за осветлението.

Лампата на тавана проблесна два пъти и светна. Беше малко по-силна от свещите.

Доктор Хоув приклекна до вратата. Вниманието й беше привлечено от първата голяма локва кръв. Тя потопи показалеца си в нея и после го потърка с палеца, за да провери гъстотата. Силната металическа миризма на кръвта опари носа й, но тя не трепна. Изправи се, заобиколи по външния периметър и се приближи до стола и обезглавения и разчленен труп.

Хънтър отиде до масичката за кафе, където беше оставена главата. На лицето на жертвата беше изписан силен, умопомрачителен страх. Ивици разплискана кръв го оцветяваха като бойна окраска. Робърт се наведе и огледа устата. За разлика от първата жертва езикът на Насхорн не беше отрязан. Беше се дръпнал назад и почти докосваше сливиците, но беше там. В лявата страна на лицето имаше огромна рана. Челюстта беше счупена и от кожата се подаваше окървавено парче кост, широко половин сантиметър.