Джон Кларксън - Лично правосъдие

Не след дълго осъзна, че само ням и сакат не би могъл да изкара онова „прослушване“.

Пък и кой знае защо нейните преподаватели като че подчертано се стараеха да не позволят на Сюзън да си помисли, че е нещо особено. Тя нарочно не подчертаваше външността си пред тях. Искаше да я забележат заради таланта й. Знаеше, че я наблюдават. Знаеше, че се взират в лицето и тялото й, но така и не й се случи нещо по-специално. Сякаш й обръщаха по-малко внимание именно защото беше красива. Изглеждаше като че грозните момичета щяха да станат истински актриси, а тя — евтина водевилна звезда.

Но най-лошото от всичко беше, че никой от съучениците й не проявяваше по-особено внимание към нея.

Посещаваше лекциите. Изтърпяваше упражненията по актьорско майсторство. Но винаги имаше чувството, че плува срещу течението на един постоянен поток от самовлюбеност и егоцентризъм. Никой нямаше и най-малкото желание да обърне внимание на когото и да било друг, защото всички искаха те самите да са в светлините на прожекторите. Всичко това беше много различно за момичето, което винаги бе било център на вниманието, без да полага особени усилия.

Извън Академията, разбира се, на Сюзън Ферленгети й отдаваха дължимото. Извън Академията бяха мъжете и това бе едновременно спасение и проклятие за Сюзън.

В ресторантите, където работеше, й се сваляха собствениците, барманите и сервитьорите. Понякога и клиенти. В магазините ухажори й бяха началниците на отдели и мъжете, които пазаруваха на щанда й. Мъжете, които най-усилено се опитваха да изкопчат от нея обещание за среща, докато ги обслужваше, бяха или най-забавните, или най-досадните. Началниците обикновено най-много ги биваше в това да й предлагат най-добрата храна. А с колегите неизменно беше най-зле.

През онази първа година Сюзън внимателно подбра трима мъже, с които излизаше постоянно. Единият беше Уилям, заможен женен мъж, който й купуваше най-добрата храна, много дрехи и от време на време бижута. Понякога се случваше да я изведе извън града за уикенда. Вторият беше Ричард. Беше най-красивият мъж, когото някога бе виждала. Тя направи първата крачка. Бе го забелязала, докато вечеряше сам, четейки книга. Ричард се оказа хомосексуален, което се оказа облекчение. Нямаше нужда да спи с него, а същевременно той винаги бе готов да й прави компания. От него научи много повече, отколкото от който и да е мъж, с когото бе излизала. Срещаха се обикновено през съботните или неделните следобеди — време от седмицата, когато Сюзън никак не обичаше да е сама. Ходеха по музеи, галерии, театрални матинета. От Ричард тя се научи как да клюкарства. Как да подбира обекта, как да бъде шик, как да направи точната остра забележка или да смени темата, като подхвърля уклончиви отговори. Той дори я научи как да чете списание „Ню Йоркър“.

Третата й постоянна връзка беше Брус. Изглеждаше нормален. Беше ерген. Беше хубав. И нямаше никаква причина Сюзън да не се отпусне и да не се наслаждава на компанията му. За съжаление Брус беше алкохолик, който не искаше да признае зависимостта си. Когато излизаха заедно, ходеха на боулинг, на кино или в дискотеката, която затваряше най-късно. Но всяко излизане започваше с вечеря, а всяка вечеря завършваше с напиване. Брус се наливаше с достатъчно алкохол, за да скъса всяка връзка с действителността. Дори си сипваше по двеста грама уиски в кока-колата, когато ходеха на кино. Брус беше единственият, с когото бе вълнуващо в леглото. Нямаше никакви задръжки. Опитваше всичко. Пиенето го караше да подивява.

Между срещите й с постоянните партньори понякога Сюзън излизаше и с други мъже, които можеха да й доставят онова, от което се нуждаеше в момента. Храна. Билет за пиеса, която искаше да гледа. Возене в лимузина. Някой и друг грам кокаин. Достъп до най-модните клубове. Понякога две-три стотачки. Все пак трябваше да си плаща наема. И да праща пари на Мари и на Сиси. И да плаща все по-набъбващите сметки за медицинско обслужване на Сиси. И да попълва формуляри за кандидатстване в различни специализирани държавни заведения. И да се надява, че Мари ще издържи на артрита, на проблемите със сърцето и на подутите глезени, докато успее да настани Сиси в добро специализирано заведение. Казаха й, че е в списъка на чакащите — можеше да се намери място след около пет години.

Заряза занятията по актьорско майсторство. Престана да се явява на безкрайните прослушвания. И постепенно взе да се отказва от постоянната работа, която си намираше преди. Без да се замисля, че вече бе станала платена компаньонка — проститутка от по-висока класа. И ако имаше някакви съмнения, то Робърт Уекслър веднъж завинаги й наби в главата истината.