Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

Кучешкият живот беше научил Грязнов: вяра никому. Ни Богу, ни дяволу. Турецки изповядваше подобно жизнено верую.

— Тук, Сашок, ми намирисва не на антиквариат, а на нещо много по-сериозно. Още не знам какво е, но усещам, че е от държавен мащаб. Тепърва има да го нищим.

Като премислиха положението, Турецки и Грязнов стигнаха до съвсем обоснованото решение да съобщят за откритите трупове «по територия», тоест не в градското, а в областното управление, но без да споменават подробности: просто са намерени няколко тела, погребани преди време, ще проучим случая. И накрая между другото: действувайки в рамките на оправданата самоотбрана, обезвредихме особено опасен престъпник, използувал автоматично огнестрелно оръжие и нож, наш другар е тежко ранен с опасност за живота…

Всички бяха наобиколили Грязнов да чуят какво ще каже. Той драсна няколко думи в бележника, подаде откъснатия лист на Гордеев:

— Отиваш на улица «Белински», в областното управление. Ще дадеш от мое име тази бележка на полковник Костишев, началника на отдела за борба с организираната престъпност. Устно му предай: «Саня, Слава Грязнов те моли да пратиш дежурна група от много наши момчета. Тук имаме малко произшествие с едни от твоя контингент.»

Грязнов смъкна препатилото си карирано каскетче, приглади рижавия перчем.

— Не само екип — и катафалка да прати. Дори няколко. Да подготви група за поддръжка. Не дай Боже, мафията може да ни атакува с убийците си. Приятелите на този катил. Най-страшното е, че сега вече са непредсказуеми. Впрочем мафията си е мафия, по-кофти е, че ако не ме лъже предчувствието, сме нагазили в политиката.

Монахов получи задача да отскочи до пощата, да се свърже с транспортната милиция и да проучи чий е запорожецът.

— Купи и нещо за плюскане, Вася, че ще изпукаме от глад. Цигари, ако намериш. Колкото и да струват. На ти двайсет и пет рубли и ключовете от моята кола, докарай я тук.

Точно след десет минути шофьорът на министъра и капитанът от милицията напуснаха приемната. От уредбата на бюрото си Маргарита Петровна чу гласа на Шахов:

— Свържете ме с министъра на вътрешните работи… Впрочем… Не, няма нужда.

— Виктор Степанович — неочаквано живна секретарката, — срещата с американците?

Дочу се нещо неясно, но й се стори, че той каза: «По дяволите американците.» И после по-ясно:

— Отменете всички срещи и преговори за днес. Да. На всеки половин час проверявайте здравословното състояние на другарката Вероника Славина. Запишете си телефона в болницата…

Докато чакаха помощниците, дежурния следовател, автобуса за извозване на труповете до моргата, цигарите и яденето, Грязнов и Турецки, седнали на една греда, пушеха заедно последната си цигара, като си я подаваха след всяко дръпване.

— Да, Сашка, игричката ни с тях, тоест тяхната с нас, е много мръсна — обади се Грязнов. — Наскоро рекетирите ми подписаха смъртната присъда — защо, пита се. Защото с Костишев пипнахме щаба им. Нали помниш нападението в ресторанта по Ярославското шосе? Момченца с маски откриха огън по конкуренцията, а покрай тях го отнесоха и неколцина посетители. Седем убити, петнайсет ранени. Спипахме ги във вилата в Дългопрудна. А там — цял склад! Картечници, гранати, автомати, пушки, ножове и дори хокейни стикове. Пари — три милиона!..

— Вашият министър на брифинга във Външното министерство каза, че тази година са разкрити над деветстотин организирани групи, извършили между три и четири хиляди престъпления.

— Бас на кутия «Боро», че нашият Пуго както винаги пързаля всички. — Грязнов угаси в гредата допушената до мундщука угарка, приведе се към събеседника си: — Какво са три-четири хиляди от три милиона престъпления? Знаеш, Сашка, у нас нямаме на година под три милиона престъпления. И то официално. Значи става дума за малко повече от един процент. Ще рече какво? — Че мащабите на организираната престъпност са един процент? Долна лъжа и измама. Освен това, като си помислиш, че имаме минимум десет милиона престъпления годишно. Плюс още петдесет милиона — това са тези, които постоянно се въртят в сферата на икономическата престъпност.

Монахов се върна след половин час. Запорожецът, както и очакваха, от две седмици се издирвал, а преди кражбата бил собственост на съвсем честен и почтен гражданин. Цигари успял да купи по втория начин, три пакета по пет рубли в селския смесен магазин — добре, че не бил с униформа, иначе и това нямало да видят. Разгърна увитото във вестник и извади клисав черен хляб, цяла щафета пресен салам от кооперативната търговия и три бутилки бира.