Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

Мойсеев се засмя.

— «Специалният» Чуркин така ми опъна нервите, че реших да си го изкарам на вас. Иначе нищо повече, а си въобразява кой знае какво. Има силен гръб в лицето на Амелин. Взел съм да говоря с игрословици, нали? Не е на хубаво. Щом пигмеят си намери силен закрилник, започва да си въобразява невъобразими неща. Внимавайте да не ви изкара през носа правителствената телеграма. Слушам ви, Саша, извинете ме, за Бога!

— Въпросът е, че нашият Мухоморко е приятел на Бардин. По негово разпореждане Бабаянц е прекратил делото преди две години, още в Москворецки район. Сега Зимарин изведнъж иска ново разследване. Но междувременно от делото е изчезнал важен документ.

— Нали не искате да кажете, че главният прокурор на Москва е замесен в тези убийства?

— Нищо подобно. Но подозирам, че или е прикривал някого, или сега някого прикрива. Направо казано, аз самият съм доста объркан.

— Саша, вие сте почнали вече да забравяте. Да не би Едуард Антонович лично да ви е връчил делото на Бардина?

Турецки наостри ухо — така почтително, на име и бащино, никой не наричаше главния прокурор зад гърба му, обикновено се ползваха прякорите Мухоморката и Градоначалника или просто презимето — Зимарин.

— Ами, лично! Донесе ми го Клава, точно се бях върнал от отпуска, миналия петък. Получих папката с придружително писмо, подписано от… Ама че работа, Семьон Семьонович!

— Това е номерът, скъпи Уотсън — подписано от първия зам. главен по административните въпроси Амелин, тогава изпълняващ длъжността главен, защото Зимарин се върна от отпуска миналия понеделник… Което също не значи, че Амелин е пипал нещо в документацията. Така че не бързайте да го изправяте пред дулото на пистолета, за да му изтръгнете, признания. Все пак изчакайте да се върне Бабаянц, тогава много неща ще се изяснят.

— Видяхте ли, Семьон Семьонович! Все пак колко бях прав да дойда във вашата епархия да търся бележника! Иначе все нещо не пасва: Мухоморката първо прекратява делото, после иска доразследване… Но вие ми се виждате угрижен. Какво има?

Мойсеев най-накрая седна на стола до Турецки и неочаквано сподели:

— Моите момчета заминават за Израел.

— Браво!

— Едуард Антонович каза, че ще бъда изключен от партията.

— Ако аз по някаква най-ужасна случайност бях станал партиен член, отдавна да съм си хвърлил книжката на боклука. За какво ви е това партийно членство? Всички най-свестни хора вече се измъкват от това блато: Окуджава, Тихонов, Афанасиев… Доколкото знам, през последната година са напуснали над два милиона.

— Не така, Саша — аз съм в тази партия от четирийсет и шест години, аз съм убеден комунист. Бях на фронта, останах без крак… Както и да е… но за мен това е трагедия. Позор! Синовете ми да вървят, те отдавна били решили, но все не смеели да ми кажат.

— Сега времената са други, можете да обжалвате, да напишете до някой вестник, знам ли, да протестирате…

— В никакъв случай; ако научат момчетата, няма да ме изоставят на произвола на съдбата и тогава не бих си простил… Така че послушайте ме, изчакайте Бабаянц и не се навирайте между шамарите.

Турецки излезе от кабинета на криминолога съвсем объркан. Ако такъв честен и добър човек е със съвсем циментиран мозък, какво може да се очаква от другите? «Убеден комунист»! За четиридесет и шест години партиен ступор така и не е разбрал в какво толкова е бил убеден… Вече пренебрегнал съвета на Мойсеев — да изчака Бабаянц — и дори нарочно, напук, за да си докаже колко е независим, отвори вратата на зам. главния Амелин. Ако би знаел как ще му излезе през носа, и то доста скоро магарешкият инат, да би отминал тази врата, просто временно да я беше забравил.

Амелин, постлал бюрото с разграфените чаршафи на документациите си, преписваше някакви данни. Турецки започна още от вратата за краката:

— Възложихте ми случая за смъртта на Бардина. В делото трябваше да се намира бележникът на пострадалата. Няма също опис на документите.

Късите крачета на Амелин се свиха под бюрото, така че останаха да се виждат само върховете на отдавна нелъсканите му обувки.

— Не виждате ли, зает съм. Надзорът по следствието се осъществява лично от другаря Зимарин. Обърнете се към него — каза Амелин и заби нос в чаршафа.

— Кой е бъркал в документацията, преди да ми предадете делото? — реши да упорства Турецки, но другарят кадровик явно не желаеше да говори с него. Тогава Турецки реши да го подхване от другаде: — Имате ли ереванския адрес на Бабаянц? Трябва веднага да се свържа с него. Не ми харесва, когато някой ни в клин, ни в ръкав изведнъж си вземе отпуска.