Кретьен Труа - Ерек и Енида

Кралице, тръгвам, че дългът
отново ме зове на път [270]
вас Бог дано ви защитава.“
В ответ кралицата тогава
със вяра в неговата сила
стократно го благословила.
Така Ерек, младежът смел, [275]
в галоп след рицаря поел,
оставяйки сама в гъстака
кралицата Артур да чака.
А кралят имал хубав ден —
пръв стигнал белия елен [280]
и скоро с плячката ловците
назад поели през горите
към замъка Карадиган,
където те били на стан.
Подир вечерята богата [285]
развихрила се веселбата
и кралят казал, че е време
от най-красивата да вземе
целувка за трофея нов
от днешния успешен лов. [290]
В двореца всички зашумели,
а рицарите — буйни, смели —
споделяли един със друг,
че битка май ще пламне тук.
Желаел всеки с меч в ръка [295]
да му докаже, че сега
в двореца по-красива няма
от неговата мила дама.
Смутен от острите слова,
месир Говен навел глава [300]
към краля и му казал: „В двора
царят враждата и раздорът.
Заради ценната награда
току-виж пламнала и свада,
че рицарите се кълнят [305]
до бой да стигнат този път.“
Тогава кралят промълвил:
„Кажете, племеннико мил,
как без да се посрамя мога
да превъзмогна таз тревога?“ [310]
Събрали на съвет голям
най-знатните барони там.
Явил се крал Идер 19 19 Ст. 313: Идер (вариант Идиер) няма нищо общо с Идер, рицаря със сокола и с джуджето, когото впоследствие Ерек побеждава, за да отмъсти за нанесената му обида. (поред
той бил поканен най-напред),
след него — крал Кадиолан 20 20 Ст. 315: Кадиолан е васал на крал Артур. Името му напомня за крал Кадуало, управлявал Северозападен Уелс през VII в. , [315]
съветник в мир, смел воин в бран,
Жирфле и Ке 21 21 Ст. 315: Жирфле е рицар от Кръглата маса. Кретиен му отрежда епизодична роля в последния си роман Персевал или разказ за Граала . Ке е сенешал на крал Артур. Според Джефри Монмутски (1138) и Робер до Борон (нач. на XIII в.) Артур е отгледан в семейството на Ке, който така се явява негов млечен брат. През Ранното средновековие титлата сенешал (от лат. senescalus — най-възрастният) се дава на първия администратор на кралския двор. Сенешалът ръководи интендантството, администрацията, а при отсъствие на краля го замества и като главнокомандващ армията. Филип-Август премахва тази длъжност в края на XII в. (1185). В романите на Кретиен сенешалът Ке е антипод на Артур. Кралят олицетворява куртоазната етика, докато с поведението си Ке е нейно отрицание. и не един
барон със крал Амаугин 22 22 Ст. 319: Името Амаугин не се среща в други текстове.
и още рицари сърцати
дошли във кралските палати. [320]
Но пламнал спор с такава сила,
че Гениевра се явяла,
разказала им своя случай
и всеки край Артур научил
за злия рицар, за джуджето, [325]
като барона си проклето,
което жегнало със бича
съпътстващото я момиче,
как после то се възмутило
и от Ерек, и го ранило, [330]
а той след рицаря поел,
за да се срещнат на дуел,
но обещал в тридневен срок
да дойде, рекъл ли е Бог.

Накраяказала: „От мен [335]
съвет, сир, чуйте в този ден.
Предлагам ви да се отложи
с три дни целувката, велможи,
та пак Ерек да е сред нас.“
Против не се чул ничий глас, [340]
приел го и самият крал.
А в този час Ерек следял
по пътя рицаря, джуджето
и дамата му, чак додето
те стигнали до град прекрасен [345]
със крепостна стена опасан
и влезли вътре. Смях голям,
и весел глъч се чувал там:
събрали се били младежи
и хубавици млади, свежи. [350]
Едните хранят за игра
линеещ ястреб без пера,
а други милват с възхищение
соколи с ново оперение.
На групи някои от тях [355]
играят на ашик и шах
и хвърлят зара без умора.
Младежи решат във обора,
коне; жени не се вестяват:
в покоите се разкрасяват. [360]
Щом зърнали, че онзи рицар
с джуджето и с оназ девица
се приближават, всички в миг
ги срещнали с възторжен вик.
В шума и радостната врява [365]
незабелязано минавал
Ерек — нали бил непознат.
Той следвал рицаря отзад,
с надеждата да разбере
къде подслон ще избере [370]
и много се зарадвал, щом
спрял рицарят пред хубав дом.
Ерек отишъл по-напред,
избрал си къща на съсед —
един дом беден… Стар васал [375]
отвън на двора сам стоял.
Разбирало се отведнъж,
че е добър, достоен мъж,
но си личало, че сега
го мъчи някаква тъга. [380]
„Ще вляза — казал си Ерек, —
изглежда ми добър човек.“
Отворил портата и в миг
притичал тъжният старик.
Преди Ерек да каже нещо, [385]
той най-сърдечно го посрещнал
и рекъл: „Сир, ако решите
в дома ми да се настаните,
за мен ще е голяма чест.“
Ерек отвърнал: „Друже, днес [390]
не мисля дълго да гостувам,
а само тук да пренощувам.“