Кретьен Труа - Ерек и Енида

„ Стопанинодобър, простете [505]
за дързостта ми, но кажете
защо туй прелестно момиче
в подобни дрипи се облича?“
„Ах, друже мили, бедността
е бич за всеки по света, [510]
тя бич е и за мойта къща.
Сърцето ми се преобръща,
че носи щерката ми мила
наметка в кръпки, а не свила.
След цял живот войни, сражения, [515]
заложих своето имение,
но го загубих и го взеха,
а дъщеря ми скъпа дреха
би имала, ако желае,
ала аз бях против. Така е! [520]
Тя племенница е дори
на графа ни, а той пари,
земи и замък притежава
и би я глезил до забрава.
Тук всеки рицар би желал, [525]
било барон, било васал,
да има нейната ръка,
но аз не ще я дам така,
защото искрено жадувам
да й даде Бог да добрува [530]
и кралски син, или пък княз
да доведе съдбата в нас.
Уверен съм, че всеки крал
със щерка ми би се гордял.
Нали сам виждате, че няма [535]
от нея по-красива дама?

Алаосвен че е красива,
тя е и умна, и вежлива,
На друга Бог не е дал в дар
такава благост, ум и чар. [540]
Със дъщеря си се гордея
и най-щастлив съм, щом съм с нея.
За мене тя е утешение,
богатство, радост, вдъхновение
и никой друг на този свят [545]
не ми е бил по-скъп и свят.“

Щоммлъкнал старият васал,
Ерек и друг въпрос задал,
защото искал да узнае
и той причината каква е [550]
да идват беден и богат
отвсякъде във този град,
защо барони бързешком
за свитите си търсят дом,
защо били този шум и врява? [555]
Отвърнал старецът тогава:
„Пристигат рицари безчет
в града ни, драги сир, отвред
и всеки е дошъл насам,
че утре празник най-голям [560]
очакваме, затуй тълпи
се стичат и градът не спи.
Когато почнат празненствата,
отново ще крещи тълпата,
че върху сребърен статив [565]
ще види тя сокол красив,
на пет години или шест.
За всеки рицар ще е чест
такъв сокол да притежава 26 26 Ст. 569: Ловът със соколи е сред най-престижното ловуване през Средновековието. Дресираните птици стрували скъпо. Между мотивите за лова на белия елен и за ловния сокол има симетрия. Ловът на елена води до излъчване на най-красивата девойка в двора на Артур, соколът пък е награда за дамата на най-добрия рицар в турнира. И в двата случая победителка е Енида. .
Ала наградата се дава [570]
на този, който дама има
по ум и хубост несравнима
и е готов пред всички даже
със меча си да го докаже,
реши ли някой рицар друг [575]
това да му оспори тук 27 27 Ст. 576: Условие за признаване на женската красота е дамата да има застъпник в лицето на рицар, готов с меч да отстоява физическото съвършенство на своята избраница. Воинското и естетическото начало са неразривно свързани. .
На победителя се пада
соколът скъп да е награда.
Дошъл е пак народ безброен
да види кой е най-достоен.“ [580]
Ерек задал му най-подир
и друг въпрос: „Простете, сир,
но много искам да узнам
какъв е онзи рицар там
със щита, пищно украсен [585]
във син и във златист десен.
Аз виждам редом с този рицар
неземно хубава девица
и някакво джудже с камшик.“
Отвърнал бедният старик: [590]
„Тоз рицар ли? Два пъти той
сокола взе без кръв, без бой.
Кой смее с него да се бори,
наградата да му оспори!
Тук обичаят открай време [595]
гласи, че ако някой вземе
сокола трети път, тогава
за него вечно той остава,
без право някой да се бие,
сокола за да придобие.“ [600]
Яда си не прикрил Ерек
и рекъл: „Мразя тоз човек
и ако бях въоръжен,
не би било проблем за мен
да му оспоря с меч сокола. [605]
Сир, само за едно ви моля,
разчитайки на щедростта ви
и благородните ви нрави:
снабдете ми с въоръжение,
със старо, с ново — без значение.“ [610]
Васалът рекъл: „Друже, днес
молбата ви за мен е чест!
Ще дам за вашите успехи
най-хубавите си доспехи —
прекрасна ризница кована, [615]
сред петстотин бе тя избрана,
обувки скъпи, леки, нови
и със стоманени обкови,
здрав шлем със ремъци обшит
и чисто нов метален щит. [620]
Щастлив съм, че ще мога вам
кон, копие и меч да дам —
те ваши са от този час.“
„Ах, сир, признателен съм аз!
Но все пак идвам отдалеч, [625]
сам имам здрав, челичен меч
и кон — за воинското ми дело
обучен е съвсем умело.
С голяма благодарност аз
приемам другото от вас. [630]
Но още нещо аз желая,
изпълните ли го, накрая
ще ви се отблагодаря,
реши ли Бог да победя.“
Отвърнал старият васал: [635]
„Каквото съм ви обещал,
за вас аз всичко ще направя.
Какво сега ви притеснява?“
Ерек отвърнал, че в дуела
държи сокола да спечели [640]
за дъщеря му — като дар
за несравнимия й чар.
Че неин рицар ще е той
и в предстоящия двубой
заради нея ще се включи, [645]
наградата за да получи.
И продължил: „Любезни сир,
ще кажа кой съм най-подир,
кого сте приютил у вас.
От кралски славен род съм аз, [650]
баща ми Лак е властелин,
а аз, Ерек, съм негов син.
От три години съм, сеньор,
към Крал-Артуровия двор.
Не знам дали до този ден [655]
сте чували за Лак и мен,
но ако ме въоръжите
и щерка си ми поверите,
тържествено ви обещавам,
не само че ще се сражавам [660]
геройски за онази птица,
а и че щерка ви кралица
ще стане в моята страна.
Харесах си я за жена
и с мен три града ще владее 28 28 Ст. 665: Първоначално Ерек избира Енида от социални съображения: да бъде негова дама на предстоящия турнир; да й осигури по-добро социално положение. В тези случаи той иска ръката на девойката не от нея, а от баща й. .“ [665]
„Ерек? От радост чак немея.
Та вашият баща е Лак?“
„Да, домакине мил и драг.“
Отвърнал с развълнуван глас
васалът: „Всеки тук от нас [670]
е чувал хубави неща
за вас и вашия баща.
Харесвам ви и съм щастлив,
че смел сте, умен и учтив
и с радост, без да възразявам, [675]
аз щерка си ви поверявам.“
И, хващайки я за ръката,
завел пред него дъщерята.
Ерек пък бил щастлив, че има
освен доспехи и любима. [680]
След всичко чуто засиял
от радост старият васал,
а майката се просълзила.
Девойката не промълвила
ни дума… С радост във душата [685]
тя в миг разбрала, че съдбата
непредвидимо, изведнъж
я свързва с този славен мъж
с тоз бъдещ крал, и че кралица
ще стане скромната девица. [690]