Кретьен Труа - Ерек и Енида

Отконя скочил след това.
Навел почтително глава,
стопанинът юздите взел [395]
и лично коня му повел.
Извикал при дошлия рицар
той свойта щерка хубавица
и своята жена: те двете
със нещо май били заети, [400]
но щом ги викнал вън съпругът,
излезнали една след друга.
По риза щерката била
и с бяла диплена пола;
тя имала на рамената [405]
една наметка, но била тя
от носенето овехтяла,
и на места поизлиняла.
Ала под дрехата ужасна
снагата й била прекрасна, [410]
а красотата й — дар свише —
не бих могъл да ви опиша.
Природата 23 23 Ст. 413: Красотата на героинята, дело на богинята Природа, е общо място в средновековната литература. Писателите на простонароден език възприемат — твърде опростено — построенията на латиноезични автори-космографи като Бернар Силвестър (първата половина на XII в.), Ален от Лил (втората половина на XII в.) и др.: в техните дидактически творби Природа е алегоричен персонаж, дъщеря на Твореца-Бог. Този възглед възприема и Жан дьо Мьон, вторият автор на Роман за розата (~1270). Там Природа е управителка на света, сътворен от Бог: „Бог и нашия свят сътворил / и Земята след туй населил / с най-различни по вид живи твари. / После той лично мен натовари / с рядка чест — от мен силно желана — / в този свят икономка на стана“ (Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мьон, Роман за розата , С, „Народна култура“, превод Паисий Христов, ст. 17307–17312). Към въпроса за първопричината на женската красота Кретиен подхожда с присъщото му чувство за балансиране: описва я ту като дело на Природата, ту като Божие творение (например в ст. 435). била й дала
неземен чар и се дивяла,
че с много мъдрост и умение [415]
създала е едно творение
с неповторима красота
каквото вече на света
тя, колкото да се старае,
не би успяла да извае. [420]
Природата признава честно,
че няма друга тъй чудесна,
дори Изолда, във чиято
коса с цвета на чисто злато
пробягвал слънчев лъч игриво, [425]
не е била така красива 24 24 Ст. 426: Кретиен познава легендата за Тристан и Изолда. Нещо повече, написал е своя версия (недостигнала до нас) за прочутите влюбени от Корнуел, както и сам споменава в пролога на втория си роман Клижес . Изолда е известна с прозвището Русокосата. В конкретното сравнение Кретиен вероятно има предвид епизода, в който Марк закрива с ръкавица процепа, през който слънцето жури лицето на спящата Изолда (вж. Тристан и Изолда , Берул, ст. 2036–2042, С, „Изток-Запад“, 2013). .
Природата я надарила
със кожа мека като свила,
лицето й, от сняг по-бяло
като цвят лилиев блестяло, [430]
в очите й като звездици,
пламтели бисерни искрици,
а руменец като позлата
подсилвал още красотата.
На друга Господ не е дал [435]
лик с тъй пленителен овал,
с тъй прелестни очи, уста.
Била така чаровна тя,
че който видел я, възхита
не можело да не изпита, [440]
като от хубава картина.
През малка спретната градина
излязла девата напред,
видяла рицаря напет,
но поотстъпила назад [445]
понеже бил й непознат.
От срам дори се изчервила.
Щом зърнал дъщерята мила,
Ерек в захлас потръпнал цял.
Тогава старият васал [450]
помолил тихо дъщерята:
„Хванете, скъпа, за юздата
на госта хубавия кон
(той има нужда от подслон):
при моите го заведете, [455]
юздата, стремето свалете,
зоб дайте му и го разтрийте
и с чул отгоре го покрийте 25 25 Ст. 459: И тук, и по-късно Кретиен изтъква контраста между красотата на девойката и „черната“ работа, която тя с готовност върши. Енида е бъдеща кралица, но Кретиен разкрива дългия път на героинята до кралската корона, а не битуването й на престола. .“
Жребеца щерката отвела,
хамута и юздата снела, [460]
а после стремето, седлото.
Тя всичко сторила, каквото
баща й й разпоредил:
разтрит и сресан конят бил,
завързала го да не бяга [465]
и му насипала веднага
във яслите сено, овес —
храна да има и нощес.
Когато пак пред свойта къща
излязла, той й казал: „Дъще, [470]
хвани ти госта под ръка,
за него ще е чест така
да влезе с теб в дома ни, мила!“
Девойката се подчинила
(като възпитан, млад човек) [475]
и влязла в стаята с Ерек.
А майка й там отпреди
заела се да подреди
леглата: бързо ги застлала
с килими и със покривала. [480]
Приседнали покрай софрата
Ерек, до него дъщерята
и нейният родител стар.
В огнището искряла жар.
Васалът за камериери [485]
не можел средства да намери:
един прислужник имал само,
но със старание голямо
той птици и месо доставил
и чудни ястия направил, [490]
защото в кухнята бил вещ.
Поднесъл им бульон горещ
и печено, и блюдо вкусно,
приготвени съвсем изкусно,
а щом с вечерята сколасал, [495]
вода за миене в два таса
донесъл им. Покривка фина
отрупал с хляб, месо и вино
и всеки пил и сладко ял —
кой колкото си пожелал. [500]
След като своя глад заситил,
Ерек внимателно попитал
хазяина си, който бил
тъй щедър, отзивчив и мил: