Кретьен Труа - Ерек и Енида

Докъсно през нощта стояли
но щом леглата им застлали
със бели пухени постели,
словата бързо отлетели
и всички легнали да спят. [695]
Ерек не го ловял сънят
и щом се зазорило пак,
с васала вече бил на крак.
Отишли в манастир до тях,
помолили един монах [700]
Светия дух да почете
с молитва, после меса те
изслушали и със смирение
накрая сторили дарение,
в параклиса се поклонили [705]
и към дома се устремили 29 29 Ст. 706: Сутрешната молитва на героя е условна прелюдия към действие или подвиг, които са съвършено чужди на християнския морал. .
Ерек, изпълнен с гняв и дързост
доспехите получил бързо,
дори красивата девица
помагала на своя рицар [710]
със чудна сръчност, не с магия 30 30 Ст. 711: В противопоставянето на сръчността и магията долавяме две разбирания за умението и за изкуството, които през Средновековието често се конкурират — човешкото майсторство и свръхестествената дарба. Като подчертава, че Енида не е фея, Кретиен отхвърля приказното начало от келтския субстрат. .
Обувки му донесла — тия
със ремъците и с обкова —
пристегнала му броня нова
и шлем му сложила кафяв, [715]
и меч му дала — лек, но здрав:
тъй тя като за люта бран
стъкмила рицаря припрян.
Довели коня му най-сетне
и той побързал да се метне. [720]
Донесла девата и щит,
и копие — с връх страховит.
Провесил този щит нелек
на ремък през врата Ерек,
а после копието взел, [725]
към домакина се навел
и казал: „Сир, благодаря!
Гответе свойта дъщеря,
защото за сокола двама
ще идем, тя е мойта дама, [730]
тъй както се разбрахме с вас.“
След миг бащата беловлас
докарал й прекрасен кон —
червен параден вихрогон.
Е, сбруята му не блестяла, [735]
защото беден бил васалът,
но все пак ставал за езда.
На коня сложили юзда
и щом бил вече оседлан,
без наметало и колан [740]
възседнала го дъщерята.
Опрял крака на стремената,
Ерек през пътната врата
излязъл пръв, след него тя,
а дамата и домакинът [745]
последвали ги, за да минат
с тях през разбудения град.
И всички хора, стар и млад,
по улиците оживени
в тях вглеждали се удивени [750]
и с неприкриван интерес
се питали: „Отде ли днес
се появи тук този рицар?
За да е с тази хубавица,
той явно е и горд, и смел [755]
и с право може на дуел
да спори с друг, че тук май няма
по-хубава от тази дама.“
Един твърдял: „На тях се пада
соколът да им е награда“. [760]
А друг девицата красива
с възторжени очи изпивал.
„Младежът кой е? — питал трети —
Изглежда силен… И напет е!“
„Не знам!“ „Не знам!“ „И аз не знак, [765]
но явно е храбрец голям.
Я вижте новата му броня
и щита, копието, коня!…
Как язди леко и свободно!
Навярно е от коляно благородно… [770]
Истински левент!
И е добре въоръжен.“
Ала Ерек и дъщерята
не спрели никъде в тълпата,
а чак до скъпия сокол, [775]
край сребърния му конзол
противника да чакат. Ето,
дошъл той с дамата, с джуджето,
защото бил получил вест,
че някакъв си конник днес [780]
щял пред събраните сеньори
наградата му да оспори.
Не вярвайки, че има рицар
тъй смел, че с меч и щит в десница
да му излезе на двубой, [785]
в триумфа бил уверен той.
Щом хората го разпознали,
от радост викове надали.
Събрала се тълпа голяма
и всеки рицар, всяка дама [790]
следели с интерес голям
какво ли ще се случи там.
Дошлият преди малко рицар
с джуджето, с младата девица,
към птицата нетърпеливо [795]
пришпорил коня горделиво,
ала в тълпата няма как
да мръднеш ни ръка, ни крак.
Такъв народ навред гъмжал,
че даже крачка не можал [800]
да стори, та камшик размахал
и много хора от уплаха
край коня му се отстранили
и към сокола път открили.
До него като приближил, [805]
на дамата си заявил:
„Щом тази птица се полага
на най-красивата, веднага
вземете скъпата награда —
по право тя на вас се пада [810]
и трябва да стои у вас
до сетния ми земен час.
Сокола приберете, мила!“
Към птицата тя приближила,
ала Ерек напред излязъл, [815]
отблъснал я и гордо казал:
„ Назадведнага отстъпете
и тази птица оставете!
От вас тук по-достойна има
и тя е с хубост несравнима. [820]
Не вам, на мойта дама днес
се пада тази висша чест —
тя по-красива е от вас.“
Съперникът, обзет от бяс,
му се заканил разгневен, [825]
ала Ерек не бил смутен
и казал: „Скъпа, приближете
безценния сокол вземете,
от днес по право той е ваш,
а аз съм ви гарант и страж, [830]
че ако някой го оспори,
го чака много тежка орис.
Със красотата си блестите
като луната сред звездите.
Не може друга да се мери [835]
със вас по ум и маниери.“
Съперникът не се сдържал
и срещу дръзкия васал
започнал ядно да крещи:
„Младежо, кой си всъщност ти, [840]
та за сокола с мен ще спориш?“
Ерек спокойно отговорил:
„Пристигам от далечно кралство
и чрез двубой, без самохвалство,
ще ви докажа, че се пада [845]
на дамата ми таз награда.“
„Ти май че си обезумял,
сокола щом си пожелал.
По-хубаво да си вървиш,
че инак скъпо ще платиш.“ [850]
„Нима соколът се продава?“
„Не, просто смърт те застрашава,
така че си отивай вече.“
„Побъркахте ли се, човече,
та истината тъй ви дразни. [855]
Заканите ви са напразни
и аз не се боя от тях.“
„Ти може да не чувстваш страх,
но аз в двубой ще те накажа.“
„За изхода му Бог ще каже! [860]
Да почваме!“ Сега за вас
двубоя ще опиша аз.
Застава в кръг голям тълпата
да стори място за борбата,
бойците се отдалечават, [865]
в галоп напред се устремяват
и с остри копия целят
един друг да се повалят.
След всеки удар страховит
парче от копие, от щит [870]
лети… А и седлата също
се чупят и ги преобръщат,
конете през полето бягат,
бойците пак за бой се стягат:
щом копията са строшени, [875]
ще бъдат с мечове сменени.
И всеки своя меч тогава
изважда, удари раздава
по шлем и по забрало враже,
противника за да накаже. [880]
Със настървение голямо
се удрят те по врат, по рамо,
Не мисли никой да се брани,
а гледа да нанася рани.
Трещят разсечени доспехи, [885]
облива кръв ръце и дрехи.
Така се бият дълго време,
без някой там превес да вземе,
ала умора ги застига.
В туй време дамите им вдигат [890]
към Бог прочувствено ръце
и всяка с плачещо лице
се моли нейният любим
да победи и невредим
да е след този бой нелек. [895]
„ Васале, — казва на Ерек
врагът му — наближава вечер,
а виждаш, капнали сме вече.
Предлагам да починем малко,
защото ще е твърде жалко [900]
с последни сили този спор
да водим. Туй ще е позор!
Прекрасната си дева виж
как моли Бог да победиш.
И моята за мен се моли, [905]
така че ние с теб защо ли
не се на отдих съгласим,
а после пак ще продължим?“
Ерек склонява и поглежда
към дамата си: тя с надежда [910]
и с неприкривана тревога
за помощ призовава Бога.
Когато чува свойта мила,
той придобива страшна сила
и горд от нейната любов [915]
отново е за бой готов.
Припомня си как с меч в десница
се клел на своята кралица
за онзи срам да отмъсти
или с честта да се прости. [920]
„Защо да чакам — мисли той, —
нали жадувах сам в двубой
тоз рицар да плати, задето
получих удар от джуджето?“
И щом отново той се сеща [925]
за тази неприятна среща,
обръща се към своя враг:
„Да подновим двубоя пак!
За отдих времето изтече,
готов съм да изтегля меча.“ [930]
„Аз също!“ — чува се отсреща.
Пак почва битката зловеща.
Врагът напада, без да чака
и още с първата атака
за малко да рани Ерек. [935]
Отбил той удара нелек,
ала врагът му пак връхлита,
прицелва се добре над щита,
а мечът му разсича шлема
и части от обкова снема. [940]
След рикошета във главата
разцепва щита по средата,
след туй в доспехите му здрави
широк и дълъг прорез прави,
а после хладната стомана [945]
в плътта отваря страшна рана.
Но Господ-Бог е милостив:
Ерек все пак остава жив;
без малко да го разсече
на две врагът. Но ето, че [950]
съвзема се и с мощ присъща
той всичко тъпкано си връща,
прилага сила страховита,
пробива ризницата, щита,
посича вражеското рамо, [955]
забива меча си в гръдта му,
след туй извръща се чевръсто
пронизва своя враг във кръста
и като гейзер от плътта
избликва алена кръвта. [960]