Кретьен Труа - Ерек и Енида

Тукмоят разказ ще е кратък:
Идер с девицата, с джуджето [1085]
преминали леса, полето
по своя път предначертан
и стигнали в Карадиган.
На външния балкон стояли
Говен, сеньор Ке — сенешалът [1090]
и група рицари подбрани.
И както там били събрани,
съгледали отвън тогава,
че трима души приближават.
Сеньор Ке пръв ги забелязал [1095]
и на Говен веднага казал:
„Сир, май че виждам онзи рицар,
за който нашата кралица
разказваше как без стеснение
подложил я на унижение. [1100]
Да, той е, идват трима, ето
и дамата му, и джуджето.“
„Да, вярно! — казал му Говен. —
Това е той и според мен.
По правия, отъпкан път [1105]
и тримата към нас вървят.
Държи се рицарят на коня
и с меч е, но с разбита броня.
Кралицата ще го познае,
ако тук някъде сега е. [1110]
Ке, поканете я при нас.“
Той тръгнал бързо и тозчас
открил я в нейните покои:
„Госпожо, помните ли кой
удари вчера във гората [1115]
придворната ви по ръката?“
„Отлично помня, сенешале.
Какво ли ново сте разбрали,
та питате ме пак и днес?“
„Преди минута, ваша чест, [1120]
видях млад рицар кон насам
да язди. Той не беше сам,
кралице скъпа, според мен
бе от девойка придружен,
едно джудже на кон с тях беше [1125]
и във ръка камшик държеше.
Май то Ерек бе наранило.“
А тя не се подвоумила
и рекла: „Хайде да вървим
на място да се уверим. [1130]
За миг да зърна аз васала,
веднага бих го разпознала
и истината ще ви кажа.“
„Елате да ви го покажа —
отвърнал Ке. — Говен ви кани [1135]
при рицарите си, събрани
там горе на балкона вече.
Оттам видяхме отдалече,
че идва този странен рицар.
Но, да побързаме, кралице.“ [1140]

Отишлибързо при Говен,
тя с поглед съсредоточен
видяла рицаря на прага
и разпознала го веднага:
„Сеньори, да, това е той! [1145]
Но сякаш идва след двубой…
Дали Ерек е отмъстил
или пък той го е убил,
какво е станало, уви,
не знам, но трудно той върви, [1150]
доспехите му са разбити
и целите са с кръв покрити.“
„Госпожо — казал й Говен, —
това е видно и за мен
и явно тъй стоят нещата. [1155]
По своя шлем и по главата
е удрян той и кръв изцяло
покрива неговото тяло.
Кралице, казано накратко,
участвал е в ужасна схватка. [1160]
Какво ли носи той сега —
добра вест или пък тъга?
Дали Ерек ви е изпратил
в плен падналия неприятел,
или врагът му подъл, зъл, [1165]
е толкоз луд, че е дошъл
да се похвали, че в дуел
живота на Ерек е взел?“
„И аз тъй мисля“ — си признала
кралицата пред сенешала. [1170]

Идерщом минал през вратата,
за да узнаят новината,
нетърпеливи, много хора
се втурнали отвън на двора.
Пред входа кралски спрял Идер [1175]
и скочил от жребеца чер.
В тоз миг Говен подал ръка
на дамата му и така
тя слязла точно там, където
се приближило и джуджето. [1180]
Решили, както е редът,
при краля да ги заведат.
Щом зърнал младата кралица,
раненият и гузен рицар
дълбоко й се поклонил, [1185]
а после краля поздравил
и най-смирено рекъл: „Аз,
кралице, съм под ваша власт,
от рицар смел изпратен в плен,
че бях от него победен. [1190]
Това е онзи рицар, дето
получи удар от джуджето.
И то за стореното зло
да си плати с мен е дошло.
Сега съдбата ни решете.“ [1195]
А тя отвърнала: „Кажете,
Ерек къде е, как е той
след рицарския ви двубой?
Ще дойде ли? Държа да знам.“
„Ще дойде утре, но не сам, [1200]
а с дева млада и красива,
сърдечна, умна и учтива.“
След тези думи откровени
кралицата успокоена
му рекла: „Друже, в този ден [1205]
под моя власт оставаш в плен,
тук ни обида, ни разправа
не ще те тебе застрашава.
Все пак сега кажи пред нас
ти кой си?“ „Син на Нут съм аз, [1210]
Идер“ — отвърнал им той бързо,
забравил прежната си дързост.
Кралицата се приближила
до краля и му заявила:
„Нали, сир, сам се убедихте, [1215]
че бе добре, като склонихте
да чакаме Ерек сред нас?
Добър съвет ви дадох аз,
но само умният умее
да прецени добро кое е.“ [1220]
Артур отвърнал й: „Така е,
премъдра приказка това е.
Глупакът само не приема
съвет от някой друг да взема.
Щом чувствате любов към мен [1225]
ви моля, рицарят пленен
от днес да заживее в двора
свободен, с всички мои хора,
но ако тази чест откаже,
жестоко нека се накаже 35 35 Ст. 1230: Дворът на Артур е пространство, в което всеки, който спазва куртоазния етикет, е добре дошъл. .“ [1230]
Щом свършил, младата кралица
освободила онзи рицар
според Артуровата воля.
Идер не чакал да го молят,
условията му веднага [1235]
приел. На малко се полага
да се сдобият с тази чест
да служат на Артур. А днес
Идер е там за първи път.
Доспехите му да свалят [1240]
прииждат пажове отвред.