Кретьен Труа - Ерек и Енида

Пакза Ерек тук идва ред.
След тежкия и кървав бой
останал на площада той.
Не бил спечелил толкоз слава [1245]
и храбрият Тристан тогава,
когато във жесток двубой
Морхолт със меч съсякъл той 36 36 Ст. 1249: Това е първият подвиг на Тристан, победил ирландеца Морхолт, който до този момент е взимал кръвен данък от Корнуел. Сравняването на Енида с Изолда (вж. бележка към ст. 426) е косвено доказателство за широката популярност на влюбените от Корнуел. Съгласно класическата реторика, преподавана през Средновековието в рамките на „тривиума“ позоваването на известна личност, олицетворяваща определено човешко качество, е винаги в полза на актуалния герой. Рабле и Сервантес пародират системно тези клишета на средновековната реторика. .
Такава смелост проявил
Ерек, че всички възхитил, [1250]
и за умението бойно
бил оценен той най-достойно.
Със възгласи: „Той няма равен!
Не знаем рицар по-прославен!“ —
го съпроводила тълпата. [1255]
При тази радост непозната
пред него графът се явил
прегърнал го и заявил:
„Сир, висша чест ми окажете
и в моя дом се настанете, [1260]
нали сте син на краля Лак.
Приемете ли, друже драг,
ще съм щастлив, защото вас
за свой сеньор ви смятам аз“.
„Простете, сир, но аз се връщам [1265]
пак там — във вчерашната къща,
в дома на стария васал —
за свой тъст съм си го избрал.
За мен е радост несравнима,
че с дъщеря си той дари ме!“ [1270]
„Разбирам ви, и според мен
тоз дар е необикновен:
девойка хубава, добра.
А майка й ми е сестра
и с нея сме от род прославен. [1275]
Щастлив съм, че жена такава
сам вие сте избрали вече,
но пак ви моля, тази вечер
гост в моя замък ми бъдете.“
Ерек отвърнал: „Оставете! [1280]
Днес няма как да ме склоните.“
„Добре, сеньор! Ще спра с молбите —
отвърнал графът. — Ваша воля!
Излишно е да ви се моля,
но искам в тази нощ честита [1285]
да бъда с вярната си свита
при вас на този празник мил.“
Ерек, щастлив, благодарил
и с графа заедно поели
към къщата 37 37 Ст. 1290: Вниманието на графа към Ерек е първата степен на признаването на победата над рицаря със сокола. Това признаване достига своята кулминация в двора на Артур. . След тях вървели [1290]
на групи дами и барони.
Не можел дума да пророни
от радост старият васал,
щом в своя дом Ерек видял.
Над двайсет пажа се явили, [1295]
доспехите му те свалили
сред възгласи и оживление.
Ерек не чувствал притеснение
и пръв в дома се настанил,
а вуйчото до него бил. [1300]
Щом си заели те местата,
до тях приседнала момата.
Тя със крилце от гургулица
храна подавала на скъпата си птица.
Каква отрада [1305]
изпитвала, че за награда
получила сокол, съпруг!
Подобна чест не знаел друг.
Била тя толкова щастлива,
че и не мислела да скрива [1310]
трогателното си вълнение
и всеки гост се радвал с нея
и виждайки я, че сияе
чистосърдечно й желаел
да бъде цял живот щастлива. [1315]
С усмивка блага и вежлива
Ерек с баща й споделил:
„Стопанино, мой друже мил,
отплата ви дължа, че аз
ощастливен бях тук от вас. [1320]
Със дъщеря ви ще замина
при краля в моята родина
и там ще се венчая с нея.
Но, сир, аз имам и идея
покана скоро да ви пратя [1325]
да ни гостувате в палата.
Аз ще получа трон в наследство
и в непосредствено съседство
два замъка разкошни там
като подарък ще ви дам. [1330]
Единият е Монтревел
на лукс и блясък е модел —
по-хубав в кралството ни няма.
От времената на Адама
е вторият там основан [1335]
и се нарича Ротелан 38 38 Ст. 1336: Топонимите Ротелан и Монтревел не се споменават в други текстове. Вероятно са деформирани названия на местности в Южен Уелс. .
Преди да минат три дни, аз
ще пратя цял керван за вас
товари злато и сребро,
коприна, кожи и шевро, [1340]
та да се премените двама
с жена ви — тази мила дама.
А утре сутрин дъщеря ви
със мен на път ще се отправи
с изкърпената си премяна, [1345]
но Гениевра във замяна
ще подари на мойта мила
одежди от най-фина свила.“
Седяла редом с тях девица,
добра и умна хубавица — [1350]
на щерката била съседка
и нейна първа братовчедка.

Щомкато чула с изумление
Ерек, че имал намерение
да иде да представи в двора, [1355]
пред краля своята изгора
със нейната наметка бяла,
закърпена и излиняла,
тя с графа тихо споделила:
„Сир, племенницата ви мила [1360]
е с дреха кърпена, протрита;
с Ерек тя явно е честита,
но ако тъй отиде там,
за вас ще е огромен срам.“
А графът казал: „Мила моя, [1365]
разбрах! От дрехите си, моля,
най-хубавата изберете
и лично й я подарете.“
Ала Ерек ги чул тогава
и казал: „Дума да не става. [1370]
И разберете най-накрая,
че нова рокля не желая
за дар на моята девица
освен от нашата кралица 39 39 Ст. 1375: Кретиен подчертава многократно връзката между облеклото и социалния статус на персонажа. В случая е видно, че промяната в тоалета на Енида трябва да настъпи там, където героинята ще получи признание на своята красота — двора на Артур. Много често кралете дарявали скъпи дрехи на свои васали, за да си осигурят тяхната вярност. Гениевра на свой ред изпълнява същата функция. .“