Кретьен Труа - Ерек и Енида

Върху дрехата на Ерек са изобразени изкуствата от „квадривиума“. Въпросните алегории нямат връзка с фабулата на романа. На тях следва да гледаме като на художествен компромис, с който писателят прави реверанс към школарите и към модното им увлечение по алегорията. В действителност това е крачка назад в стремежа му да обнови романа посредством оригинални символи и да изостави отъпканите пътища на алегорията.

Ст. 6795:Описанието на екзотичното животно е естетически еквивалент на така наречените гаргуй, които стават на мода век по-късно в готическите катедрали — улеи за изтичане на водата от покрива под формата на фантастични животни.

Ст. 6873:Предметите, изобразяващи миниатюрно универсума, са на мода през Средновековието. Техен първообраз откриваме в песен 18 от Омировата Илиада , където Тетида, майката на Ахил, поръчва на Хефест да изкове оръжия и щит за сина й. Божественият ковач изобразява върху щита пет концентрични кръга. Всеки от тях е картина на света: космосът, градът, селото, селският труд, океанът. Още тук се наблюдава как репрезентативната функция на предмет с друго предназначение е хипертрофирана дотам, че се е превърнала в самоцел, тоест вече няма връзка с интригата. В осма песен на своята Енеида Вергилий подражава на Омир. След него щафетата поемат средновековните автори на алегорични творби.

Ст. 6886:Последното нещо, което читателят научава, са имената на родителите на Енида. За пореден път виждаме как Кретиен променя функцията на собственото име на своите герои — от идентификатор то става етикет за социално преуспяване.