Кретьен Труа - Ерек и Енида

Ст. 2499:До този момент Кретиен е представял Енида в пасивна позиция: девойката е изпълнявала волята на баща си, приела е избора на Ерек и последиците от него за новия си живот на съпруга. От този момент тя излиза от своята пасивност, процес, който Кретиен описва стъпаловидно. Първата степен е отъждествяването на Енида с рицарския статус на своя съпруг. Нейното съчувствие към Ерек е въпрос едновременно на любов и на солидарност. След това съчувствието й прераства в съотговорност: тя упреква себе си за това, че Ерек е забравил рицарските си задължения.

Ст. 2577:Проектът на Ерек отрежда на Енида видима, но неразбираема и за нея, и за читателя роля, чийто смисъл се разкрива постепенно в следващите епизоди. Истините, около които Кретиен гради своето повествование, са еволютивни, тоест разкриват се постепенно и приканват към активно интерпретаторско възприемане от страна на читателя. В този смисъл може да се каже, че новият рицарски роман култивира и нов тип читател, способен да тълкува индивидуално и да прозира какво се крие зад привидно непроницаемите жестове и действия на персонажите.

Ст. 2630:Мизансценът по въоръжаването на героя придава символика на всеки негов жест. Разпънатият килим, на който Ерек сяда тържествено, е симетрична реплика на постелите от Тесалия, върху които полагат младоженката Енида при влизането в новия й дом (ст. 2401–2402). Изображението на леопарда, върху което Ерек ще бъде облечен и въоръжен, също внушава недвусмислено за намерението му да докаже своето мъжество. Неслучайно Роланд, образец на воинска дързост и жертвоготовност, е сравнен с леопард (вж. Песен за Роланд , ст. 1110: «Че бой ще има, граф Роланд разбра. / Като разсърден лъв и леопард, / той Оливер и франките събра», превод Лъчезар Станчев). Скъпите дрехи, които облича Ерек, луксозното му въоръжение допълват атмосферата на тържественост при встъпването на героя в нов период от неговия живот.

Ст. 2665:Нетърпението на Ерек е първият признак за промененото му външно отношение към Енида.

Ст. 2725:Загрижеността на Ерек за бъдещето на Енида потвърждава неизменното му чувство към нея. Всъщност външната промяна е само изпитание, на което той подлага своята любима така, както подлага и себе си в новата поредица от приключения.

Ст. 2746:Промяната в живота на Ерек се приема интуитивно от близките му като своеобразна смърт. Мотивът за смъртта и възкръсването на героя тук е само загатнат. Впоследствие Кретиен ще го разгърне в епизода с граф Орингъл от Лимор (вж. ст. 4855–4870).

Ст. 2759:Ерек обявява решението си да тръгне на път, без да посочи ясна цел. Така Кретиен въвежда нов мотив — за странстващия рицар. Писателите от следващите поколения ще го превърнат в задължително общо място на всички романни интриги.

Ст. 2760:Случаят с Енида е безпрецедентен в литературата от онова време. В епоса и в куртоазната лирика мъжът тръгва (на път, на война или на кръстоносен поход) сам, докато любимата остава вкъщи и очаква неговото завръщане. Кретиен въвежда нова парадигма: извоюването (възвръщането) на рицарската слава предполага неизменното присъствие и активно съучастие на дамата.

Ст. 2767:Зад непроницаемото намерение на Ерек долавяме двете роли, които той отрежда на жена си: 1) Пременена, Енида ще язди напред сама, за да предизвиква с красотата и с женската си уязвимост всеки срещнат; 2) Като заповядва на жена си да мълчи, докато той не й проговори, Ерек демонстративно унижава Енида. Ала любовта на Енида е по-силна от чувството й за достойнство. При всяко нарушаване на забраната да говори тя дава доказателство за съпружеската си всеотдайност.

Ст. 2789:След кризата в брачната двойка Кретиен описва двамата протагонисти по различен начин. Докато Ерек не дава никакви обяснения за това, което прави или което е намислил, Енида разкрива вътрешните си терзания в поредица от вътрешни монолози. Така двамата персонажи стават предмет на две повествователни гледни точки — епическа (свеждаща се до външни описания на действията на героя) и романна (навлизаща във вътрешния свят на героинята).

Ст. 2800:Предстоящата схватка на Ерек с тримата рицари обирджии поставя началото на дълга серия от изпитания. Всеки път Ерек и Енида ще се сблъскат с покварени фигури на рицарството. Победата над тях е победа над всеки конкретен порок, който може да опетни образа на добрия рицар. В случая тримата рицари олицетворяват користолюбието, изродило се в разбойничество. Призивът на единия от обирджиите към другарите си да плячкосват, за да не им се подиграват, че са безделници, може да се тълкува и като своеобразна карикатура на упрека в бездействие към Ерек.