Кретьен Труа - Ерек и Енида

Ст. 4711:Името на замъка «Лимор» на френски внушава идеята за смърт: Limors = li mors (мъртвецът). Развоят на събитията потвърждава подобно тълкуване.

Ст. 4923:Този момент бележи края на изпитанието, на което Ерек е подложил Енида. Вж. също бележка към ст. 2767.

Ст. 4963:След помиряването с Енида Ерек поема функцията й на съгледвач.

Ст. 5039:Тук изискването за равнопоставеност между бъдещите противници (вж. бележка към ст. 2824) е формулирано от Енида. Съпричастността й към рицарския морален кодекс се оказва най-ефикасното средство за спасяването на Ерек.

Ст. 5087:Графът на Лимор е назован с истинското си име Орингъл едва след като е убит. Кретиен често прибягва до този похват: двамата антагонисти казват имената си едва след приключване на двубоя между тях, тоест истинската самоличност се разкрива само след като се знае кой е победител и кой — победен.

Ст. 5177:Различните ръкописи на романа (седем от тях съдържат пълния текст) изписват различно името на този замък. По отношение на топонимите преписвачите си позволяват същата свобода, която наблюдаваме и у самия Кретиен дьо Троа.

Ст. 5319:Излишно е да изтъквам специално привилегированото място на коня в бита на рицаря. Да не забравяме, че „рицар“ означава „конник“ (chevalier). Авторите на рицарски романи не само описват практическото значение на коня. Те обвързват животното с богата символика. Според швейцарския медиевист Рето Безола черната половина на конската глава символизира злото, а бялата — доброто. Зелената черта по средата пък е символ на възродената надежда в тържеството на доброто.

Ст. 5336:Седлото от слонова кост не е просто луксозна утилитарна вещ. Изобразената върху него история на Еней и Дидона го превръща в рисувана книга, в комикс, аналогичен на многобройните барелефи от тогавашните черкви и катедрали. През Средновековието Вергилиевата Енеида е сред най-популярните и най-коментираните разкази от древността. Историята на Еней и Дидона напомня донякъде за тази на Ерек и Енида. Но, погледната отблизо, краткотрайната връзка на Еней с Дидона е обратна версия на любовта между Ерек и Енида. Еней изоставя Дидона, защото преследва по-висша цел — да основе ново царство. Ерек също получава царска корона, но едва след като е преминал през изпитанията на странстващото рицарство, без да се отделя от Енида. Енида е противоположност на Дидона, която не приема нейният любим да тръгне на дълъг път. В този смисъл да седне върху изображенията на Дидона за Енида означава да опровергае Вергилиевата героиня.

Ст. 5379:Името Брандиган, което не се среща в друг артуровски роман, препраща към келтския герой Бран от разказа Пътешествието на Бран . Но за френскоезичната публика това име звучи като заплаха и предизвикателство: Brandigan = brandi gant (размахана ръкавица).

Ст. 5399:Крал Еврен е миролюбив и гостоприемен. Но замъкът му крие смъртна опасност за всеки новодошъл. Островът със замъка Брандиган носи редица черти на келтското отвъдно, където съжителстват сили на доброто и сили на злото. Еврен олицетворява доброто, докато неговият племенник Мабонагрен, бъдещият противник на Ерек, се е поставил в служба на злото като извратена форма на куртоазната любов. Подобна конфигурация срещаме и в друг роман на Кретиен, Ланселот, рицаря на каруцата : там лошият рицар Мелеаган отвлича в своето царство Гор (то в много отношения е царство на мъртвите) жената на Артур Гениевра, докато със своето гостоприемство бащата на Мелеаган, крал Бадмагю, напомня за крал Еврен.

Ст. 5453:«Радост за двора» е последното изпитание за Ерек. С него свършва поредицата от приключения и то дава ключ за тълкуване на цялата творба. Това е единственото изпитание, свързано с място, което носи загадъчното име «Радост за двора». Наименованието звучи като загадка. Изградено е от две думи с основополагащо значение в куртоазната fin’amor, «Радост» («joy» при трубадурите, «joie» при труверите) е полисемично понятие, чрез което поетът изразява поне три състояния: радост от настъпването на пролетта и от веселите песни на птичките; радост от мисълта за любимата; радост от предвкусването на срещата и на сливането с любимата. Аристократичният двор (cour) пък е средата, която изисква спазването и на определен социален етикет, и на определен етос на любовта. В контекста на интригата наименованието «Радост за двора» е подвеждащо. Но последната победа на Ерек над пазителя на «Радост за двора» ще изпълни мястото с ново съдържание и тогава името ще си дойде на място.