Кретьен Труа - Ерек и Енида

Ст. 5569:Кретиен обяснява своите намеси в разказа с нежеланието си да се впуска в дълги описания или повторения. Що се отнася до описанията, той всъщност съвсем не се лишава от тях, особено когато става дума за луксозни предмети и необикновени природни явления, които изпълва със символика. По отношение на повторенията може да се каже, че в сравнение с епопеята, чиято поява предхожда с половин век раждането на романа, Кретиен действително редуцира до минимум повтарянето на случили се събития. Отказът от повторения свидетелства за нов тип възприемане от страна на публиката. Тя вече чете, а не просто слуша разказа. Четенето предполага и индивидуално възприемане, докато епопеята се рецитира пред множество, което шуми, движи се и на което е нужно да се напомня за вече описани случки.

Ст. 5756:Земен рай с келтски привкус, градината на „Радост за двора“ е типично място за наслада (locus amoenus) с благосклонния си климат, с богатите си флора и фауна. Подобно на Стъкления остров (вж. бележка към ст. 1943), тя е оградена от невидима стена — въздушна маса, по-здрава от желязо. Следователно мястото е видимо, но недостъпно или, по-точно казано, затворено за външни хора. Животът в него не допуска общуване с външния свят.

Ст. 5770:Имена на неверници сарацини от епическите песни.

Ст. 5884:Зад конвенционалното сравнение с красавица от древността се долавя и противопоставяне на Вергилиевата героиня. Докато Лавиния става законна съпруга на Еней, девойката от градината е само приятелка на Мабонагрен. Всъщност Лавиния има свой аналог по-скоро в лицето на Енида.

Ст. 5897:Прекомерният ръст на рицаря е признак също за нарушена хармония между любезното чувство и рицарското задължение.

Ст. 6051:Мотивът за обещанието с неопределено съдържание се среща често в рицарските романи. Той е показателен за безусловното преклонение на рицаря пред неговата дама, но и за изкривяванията, до които подобно сляпо доверие може да доведе.

Ст. 6070:Девойката от «Радост за двора» е антитеза на Енида. Докато героинята следва навсякъде своя съпруг, приятелката на Мабонагрен го държи в плен и изисква от него да напада всеки, който проникне в тяхното «пространство за наслада».

Ст. 6116:От този момент названието «Радост за двора» престава да звучи повратно. То ще означава край на самоизолацията на влюбените и тяхното интегриране в обществото.

Ст. 6124:Формата Мабонагрен е деформация на келтското Mab ab Vran (син на Вран, вариант на Бран).

Ст. 6181:Думата „ле“ идва от келтската laid — песен.

Ст. 6241:Читателят научава едва сега името на родния град на Енида. Това назоваване има своите основания в разказа на героинята като част от нейната лична история. От друга страна обаче закъснялото споменаване на името на града подсказва, че то не е от особено значение за повествованието: този детайл не внася нищо съществено в разказа. Кретиен размества целенасочено мястото на идентификаторите, за да прикани читателя да вижда в тях не препратки към действителността, а знаци в условния свят на художествената измислица.

Ст. 6686:Относно ролята на вълшебника Мерлин в живота на Артур вж. Робер дьо Борон, Роман за Граала , изд. „Изток-Запад“, С, 2012.

Ст. 6721:Изображенията на леопарда и крокодила — емблеми на силата в животинския свят — са аналог на могъществото на крал Артур в обществото на хората. С това могъщество се изравнява и Ерек, сядайки на едно от креслата.

Ст. 6723:В антуража на Хенри II Плантагенет се споменава и за граф на име Бриан от Островите. Персонаж със същото име се среща и в други романи ( Непознатият красавец , Перлесваус , Роман за Тристан в проза), което не е основание да смятаме, че те се вдъхновяват от определени исторически личности.

Ст. 6729:В описанието си на одеждата на Ерек Кретиен дьо Троа следва не творбата на латиноезичния писател Макробий (началото на V в.), автор на Коментар към Съня на Сципион , а неговия съвременник Марциан Капела. Дидактическата поема на Марциан Капела За сватбата на Филология и Меркурий се радва на широка популярност през Средновековието. Основен смислообразуващ способ в нея е алегорията. След пристигането си в небесния дворец на Юпитер младоженката Филология получава като брачен подарък Седемте свободни изкуства, включващи „тривиума“ (Граматика, Диалектика, Реторика) и „квадривиума“ (Геометрия, Аритметика, Астрономия, Музика). Седемте свободни изкуства или „Септениумът“ са в основата на тогавашното образование.