Кретьен Труа - Ерек и Енида

Ст. 1872:Авторът има предвид Уелс, който е извън Англия.

Ст. 1943:Според Р. Ш. Лумис първообраз на персонажа е келтският герой Мелуас, тоест Младият принц, владетел на Стъкления остров. Топосът за Стъкления остров или дворец е вариант на келтското отвъдно. По своя мек климат и по дружелюбната си природа Стъкленият остров се родее типологически с Елисейските полета от гръцката митология. Там пребивават в блаженство добродетелните души. Например в Одисея Протей описва Елисейските полета като земен рай, «гдето минава животът на хората лек и спокоен, / няма ни дъжд, нито сняг, нито хали жестоки бушуват, / лее се вечният шумол на лекодиханния вятър / от океана изпращан да носи на хората свежест» (песен IV, ст. 565–568, превод Г. Батаклиев). Беглото споменаване на владетеля на Стъкления остров в списъка на присъстващите е вече анонс на последното приключение на героя в «Радост за двора» — райски кът, също разположен на остров и ограден от невидима въздушна стена. Другият свят е алтернативно пространство в контекста на една култура. Неговите характеристики очертават и привилегированите места на действие на новия жанр — романа.

Ст. 1951:В митологията на Уелс остров Авалон е Царството на мъртвите. Там се оттегля и смъртно раненият крал Артур (вж. например Смъртта на крал Артур , XIII в.).

Ст. 1953:Моргана, сестра на Артур, е наред с Мелюзина една от двете най-популярни феи в средновековната литература. Между двата персонажа съществуват и прилики, и различия. Докато Мелюзина заживява — при определени условия — със смъртен в реалния свят, Моргана задържа при себе си безвъзвратно, тоест в Другия свят, мъжете, които обича. Мелюзина олицетворява плодородието и плодовитостта. Моргана е прочута с качествата си на лечителка. За нейните целебни мехлеми Кретиен споменава и в Ерек и Енида (ст. 4212), и в Ивен, рицаря с лъва .

Ст. 1991:Според енциклопедичния писател Исидор Севилски (VI-VII в.), считан за безспорен авторитет през Средновековието, Антиподес, страната на антиподите е обитавана от джуджета. С изброяването на присъстващите в двора на Артур Кретиен цели да впечатли публиката най-вече с две неща — големия брой гости и тяхната пъстрота, граничеща с екзотика (обитатели на отвъдното, белобради старци, пигмеи), В подобни изброявания количественият елемент винаги се съчетава с екзотичния. Същото съжителство наблюдаваме и в средновековните енциклопедии, които следват в това отношение Плиний Млади ( Естествена история ).

Ст. 2027:Това е първият случай на забавено назоваване на героя/героинята. Кретиен ще прибягва до този похват и по други поводи, и в други свои романи — Ланселот и Персевал , — където главните герои остават анонимни в една значителна част от интригата. Анонимността е белег, че героят не е достигнал до желаната степен на реализация или пък че преживява вътрешна криза, която застрашава истинската му идентичност (например в Ивен рицаря с лъва ). Назоваването на Енида съвпада с момента на нейното социално издигане.

Ст. 2030:През XII в. Църквата вече е успяла да поеме изцяло в свои ръце брачната церемония. В Древна Гърция и в Рим бракът е само връзка от частен характер между мъжа и жената. Макар че през Средновековието кралската власт оспорва църковния монопол над брака, гражданският брак е въведен официално във Франция едва в края на XVIII в. (1792).

Участието на епископа на Кентърбъри в брачната церемония на Ерек и Енида е важен детайл, по който съдим за годината на създаване на романа. Епископ на Кентърбъри между 1162 и 1170 г. е Томас Бекет. Няколко месеца преди убийството на Томас Бекет (29 декември 1170) по заповед на Хенри II, двамата бивши приятели са се помирили привидно. А след смъртта на Бекет епископският пост в Кентърбъри остава незает в продължение на няколко години. Кретиен споменава за Кентърбърийския епископ по всяка вероятност, когато Томас Бекет е още жив. От тук следва изводът, че романът е писан през 1170 г.

Ст. 2057:Щедростта е основна добродетел в системата на рицарските ценности. Нейно олицетворение е Артур. (Вж. също ст. 6668.)

Ст. 2073:Кретиен има предвид прочут епизод от живота на Тристан и Изолда, който очевидно е бил добре познат на тогавашната публика: след като Изолда пие с Тристан от любовния еликсир, предназначен за нея и за бъдещия й съпруг крал Марк, тя отдава девствеността си на Тристан още на кораба. А за първата брачна нощ праща в тъмното компаньонката си Бранжиен.