Кретьен Труа - Ерек и Енида

Но Кретиен не свежда щастието на своите герои единствено до частния им живот. Последният епизод на романа е посветен на коронясването на Ерек и Енида след кончината на крал Лак. Церемонията по възкачването на кралския престол, ръководена от крал Артур и от Кентърбърийския епископ — ярки представители на светската и на духовната власт — бележи кулминацията в социалния възход и в интегрирането на героите. Цикълът е завършен: един принц, избрал първо дворцовото, а после и странстващото рицарство, се завръща в родния си край като суверенен владетел. Съдбата на Ерек и Енида е показателна за съдбата на героите в романите на Кретиен дьо Троа. Никой от тях не поставя под въпрос съществуващия ред. Героят се утвърждава като такъв в единоборство с представители на своята класа. Побеждавайки ги, показва, че е най-достойният сред тях. Ала светът, в който протича животът на героя, си остава непроменен, защото става дума не за реален, а за идеален свят, доминиран единствено от морални ценности. С личните си добродетели Ерек и Енида олицетворяват този идеален свят. И се изкачват логично до върха на социалната йерархия.

Ерек и Енида отстоява един комплексен идеал, където чувствата, моралът, животът в обществото и политиката постигат хармония. С основание коментаторите са се питали доколко идеята на романа е находка на Кретиен, Отговорът на този въпрос минава през отчитане на няколко обстоятелства.

Художествената инвенция в романите на Кретиен никога не започва от нищото. Впрочем констатацията е валидна за всички средновековни писатели, които се утвърждават не в стремеж към онова, което от Романтизма насам наричаме оригиналност, а с умението си да пренапишат един стар сюжет. В средновековната парадигма новото не бележи разрив с традицията, а се явява нейно актуализиране. Както вече отбелязах, изходният материал, от който черпи Кретиен, идва от келтската устна традиция. Редица мотиви, собствени имена и топоними, за които давам повече информация в обяснителните бележки, са от келтски произход.

Съществува и един разказ — или къс роман — Герайнт, син на Ербин , който е част от уелския цикъл за герои Мабиногион 5 5 Вж. Мабиногион, Келтски легенди , превел от английски Саркис Асланян, изд. „Г. Бакалов“ Варна, 1986. . Независимо от множеството различия между двата текста, сюжетната фабула е една. Оттук идва и закономерният въпрос коя от двете творби е повлияла на другата. Днес никой не оспорва факта, че Герайнт, син на Ербин , е писан след Ерек и Енида . Най-старият ръкопис на уелския разказ е от XV в. Дори да приемем, че става дума за препис на творба, създадена век или два по-рано (какъвто е случаят с повечето средновековни ръкописи, достигнали до нас), тя едва ли може да бъде отпреди средата на XIII в., т.е. 80 години след романа на Кретиен дьо Троа Има и хипотези, че френският роман е послужил за модел на уелския. Но те не привеждат конкретни доказателства. Повече правдоподобие се съдържа в друга хипотеза: Кретиен и уелският автор на Герайнт, син на Ербин са адаптирали — всеки посвоему и без да си влияят един на друг — по-стара творба, която не е достигнала до нас.

Медиевистите, проследяващи генезиса на някоя творба, неведнъж са стигали до идеята за архетип или за първичен мит, от който са се нароили по-късни творби. Така е бил обясняван и литературният генезис на мита за Тристан и Изолда 6 6 Позволявам си да препратя към своя предговор за българския превод на първите литературни текстове за Тристан и Изолда: „Митът за Тристан и Изолда“, Тристан и Изолда , изд. „Изток-Запад“, София, 2013, по-специално с. 12–14. . Разглеждаме ли обаче литературната творба като производна на първичен мит, ние малко или повече я поставяме под неговата сянка и рискуваме да се разминем с художествената й специфика. Знанията за митичния субстрат са полезни само доколкото ни позволяват да преценим какво ново е внесъл в него интересуващият ни автор. Що се отнася до Ерек и Енида , аз споделям позицията на швейцарския медиевист Рето Безола, автор на проникновен прочит на романа на Кретиен дьо Троа: „От съвременния читател и критик следва да се иска не да възстановяват първичния мит и първоначалното му символично значение, а много повече да доловят какво този автор от XII в. е искал да изрази с «приключението», на което ни прави свидетели.“ 7 7 Reto R. Bezzola, Le sens de l’aventure et de l’amour (Chrétien de Troyes) , Paris, „Honoré Champion“ éditeur, 1968, p.77.