lovech - Ubiyte Raym

Той огледа другите прозорци.

— По дяволите! - прошепна и се хвърли на земята.

— Какво? - попита разтревожено О’Сараян и стисна пуш­ката.

— Залегни! Единият има пушка с оптически мерник. Це­ли се право в нас. От горния етаж. Мамка му!

— Сигурно е мацката - предположи Томъл. - Момчето е прекалено глупаво, за да знае как се държи пушка.

— Шибана кучка - изсъска О’Сараян; пропълзя зад едно дърво и вдигна пушката си.

— Държи на прицел цялата поляна - отбеляза Кюлбо.

— Да изчакаме, докато се мръкне - предложи Томъл.

— При положение че госпожицата без цици е по петите ни? Не.

Томъл кимна към прозореца:

— Не можеш ли да я уцелиш оттук?

— Сигурно мога - отвърна Кюлбо.

Тъкмо мислеше да смъмри Томъл за глупавото му пред­ложение, когато О’Сараян заговори със странно спокоен глас:

— Ако Рич стреля, ченгетата ще чуят. Мисля, че трябва да обградим къщата. Да минем отзад и да се опитаме да ги изненадаме. Ако стреляме оттам, гърмежът няма да се чуе толкова далече.

Точно каквото смяташе да предложи и Кюлбо.

— Това ще ни отнеме половин час - възрази Томъл; не му беше приятно, че О’Сараян се е проявил като по-разсъдлив от него.

След това свали предпазителя и се прицели в прозореца.

— Мисля да ускорим нещата, какво ще кажеш, Рич?

30.

Стив Фар въведе Хенри Давет в стаята. Индустриалецът му благодари и кимна за поздрав на Райм.

— Добър вечер, Хенри - поздрави го криминологът. - Бла­годаря, че дойдохте.

Както и преди, индустриалецът не обръщаше никакво вни­мание на физическото състояние на Райм. Сега обаче пове­дението му не успокояваше инвалида. Съзнанието му бе обх­ванато изцяло от тревогата за Сакс.

„Жертвата трябва да се открие още през първите двайсет и четири часа; след това похитителят престава да гледа на нея като на човешко същество и повече нищо не го възпира да я убие.“

Райм се боеше, че Сакс разполага с по-малко.

— Мислех, че сте заловили хлапето - отбеляза Давет. - Така поне чух.

— Избяга - обясни Бен.

— Стига бе!

— Вярно е - потвърди Фар. - Класическо бягство.

— Открихме още улики - намеси се Райм, - но не знам как да ги разтълкувам. Надявах се да помогнете.

— Ще направя всичко възможно.

Райм кимна към черната дъска.

— Воденицата... там ли го хванахте? В старата воденица на североизток от града? - попита Давет.

— Да.

— Познавам мястото. Как не се сетих?

— В тази работа човек не може да мисли за всичко - успо­кои го Райм. - Погледнете отново. Хрумва ли ви нещо?

Давет зачете внимателно:

— Място, свързано с престъпника - воденицата. Кафява боя; росянка; глина; торфен мъх; плодов сок; хартиени влак­на; примамки за риба; захар; камфен; спирт; керосин; мая... Голяма главоблъсканица.

— Това ми е работата.

— Доколко свободни предположения мога да правя?

— Колкото искате.

— Добре.

Давет се замисли. После отсече:

— Каролина Бей.

— Какво е това? Състезателен кон ли? 11- попита Райм.

Давет го изгледа подозрително, после обясни:

— Не, това са каролински езерца, геоложко образува­ние, което се среща по Източното крайбрежие и най-вече в Северна и Южна Каролина. Представляват кръгли езе­ра, около метър-метър и половина дълбоки. Може да са с площ от два декара до един квадратен километър. Дъното им е покрито главно с глина и торф. Точно каквото сте записали.

— Глина и торф се срещат на много места - отбеляза Бен.

— Така е - съгласи се Давет. - Само по тези две неща не може да се определи откъде са дошли. Но има още нещо. Едно от най-характерните неща за каролинските езерца са насекомоядните растения. Около езерата растат стотици ве­нерини мухоловки, росянки и непентеси, вероятно заради изо­билието на насекоми. Ако сте намерили росянка, торфен мъх и глина, значи момчето прекарва доста дълго време около някое каролинско езерце. Друго характерно растение за тях е лавровото дърво.

— Как са се образували тези езерца? - попита Райм.

— Има всякакви теории. Местните жители са смятали, че са изкопани от морски чудовища или от вещици. Преди ня­колко години имаше теория, че са образувани от метеорити. Всъщност са естествени вдлъбнатини, образувани при под­копаването на почвата от водата.

— Тук навсякъде ли се срещат, или са характерни за опре­делен район? - попита Райм.

— В известна степен, да.

Давет стана и се приближи до картата. Вдигна ръка и описа голям кръг около Танърс Корнър. Квадранти от Б-2 до Е-2 и от Ж-13 доБ-12.

— В този район има най-много. Между брега и хълмове­те.