lovech - Ubiyte Raym

За Линкълн Райм беше чудо.

— Може ли да изкажа едно наблюдение? - попита Том.

— Не. Къде е Амелия?

— Все пак ще ти кажа. Не си пил от няколко дни.

— Знам. Затова съм толкова кисел.

— Готвиш се за операцията, а?

— Така ми наредиха докторите.

— Откога спазваш нарежданията им?

Райм вдигна рамене:

— Ще ме натъпчат с Бог знае какви химии. Реших, че няма да е много разумно да се тровя допълнително.

— Прав си, няма да е разумно. Важното е, че най-после се вслуша в лекарски съвет. Гордея се с теб.

— Гордост, най-после едно положително чувство.

Том обаче бе свикнал с ироничните му забележки.

— Може ли да кажа още нещо? - попита той.

— Така и така ще го кажеш, независимо дали ти разреша, или не.

— Четох за тази операция, Линкълн.

— О, така ли? Надявам се, в свободното си време.

— Исках да кажа, че ако не проработи този път, можем да се върнем следващата година. След две години. След пет. Все някога трябва да подейства.

Чувствата на Линкълн Райм се бяха парализирали заедно с гръбначния му мозък, но той все пак измънка:

— Благодаря, Том. И така, къде е тази проклета лекарка? Помогнах на обществото, като залових онзи превъртял хла­пак. Мисля, че могат да ми обърнат малко повече внимание.

— Закъснява само с десет минути, Линкълн. Освен това ние отлагаме тази среща от два дни.

— Почти с двайсет минути закъснява. А, ето я.

Вратата се отвори и Райм вдигна поглед в очакване да види доктор Уивър.

Очакването му обаче бе излъгано.

В стаята влезе шериф Джим Бел, целият плувнал в пот. Отзад в коридора стоеше шуреят му, Стив Фар. И двамата очевидно бяха доста разтревожени.

Отначало криминологът си помисли, че са открили Мери Бет мъртва. Че момчето все пак я е убило. След това си по­мисли колко болезнено Сакс ще приеме вестта, която ще раз­бие вярата й в невинността на хлапето.

Бел обаче явно имаше други новини:

— Съжалявам, че трябва да ти го съобщя, Линкълн...

Райм веднага се досети, че става дума за нещо, което го засяга много по-лично от съдбата на Мери Бет Макконъл и Гарет Ханлън.

— Щях да се обадя - продължи шерифът, - но реших, че трябва да ти го кажа лично.

— Какво има, Джим?

— Амелия...

— Какво? - намеси се Том.

— Какво за Амелия?

Райм естествено не можеше да почувства, че сърцето му започва да бие по-бързо, усети само учестяването на пулса в слепоочията си.

— Какво има? Казвай!

— Рич Кюлбо и приятелите му отишли в ареста. Не знам какво точно си били наумили, вероятно нищо хубаво, но така или иначе, открили заместника ми, Натан, заключен с белез­ници в предното помещение. Килията била празна.

— Килията?

— Да, на Гарет - добави Бел, сякаш това обясняваше всичко.

Райм все още не разбираше.

— Какво...

— Натан каза, че твоята Амелия го завързала и измъкна­ла Гарет. Това е съучастничество при бягство на престъп­ник. Избягали са, въоръжени са и никой няма представа къ­де са.

Трета част

ВСЯКА КОЗА ЗА СВОЙ КРАК

23.

Амелия Сакс бягаше.

Колкото ѝ държаха краката. Артритните болки пронизва­ха цялото ѝ тяло. Беше плувнала в пот, виеше ѝ се свят от жега и жажда.

Още не вярваше, че го е направила.

Гарет тичаше до нея; безшумно се промъкваше из гората около Танърс Корнър.

„Това е повече от глупаво, госпожичке...“

Когато влезе в ареста, за да даде на Гарет „Миниатюрният свят“, очите на момчето светнаха от щастие. Вгледа се в него, после, сякаш някой друг я направляваше, посегна през решет­ките и го хвана за рамото. Момчето смутено извърна поглед.

— Не, Гарет, погледни ме в очите. Погледни ме.

Той вдигна очи. Тя разгледа подутото му лице, изкриве­ните му устни, тъмните сенки под очите му, гъстите му веж­ди.

— Гарет, искам да знам истината. Ще си остане само между нас. Кажи, ти ли уби Били Стейл?

— Заклевам се, не съм го убивал. Заклевам се! Мъжът с тъмния гащеризон. Той го уби. Видях го през храстите и се втурнах към тях. Мери Бет беше уплашена и плачеше. Вдиг­нах лопатата, без да се замисля. Не трябваше да го правя, но не се замислих. После отведох Мери Бет, за да не пострада. Това е истината!

— Само че фактите показват противното, Гарет.

— Хората виждат едни и същи неща по различен начин. Както начина, по който ние виждаме нещо, и начина, по кой­то го вижда някоя муха.

— Какво искаш да кажеш?

— Ние виждаме движещи се предмети, едно непрекъсна­то движение, както когато някой замахне да размаже муха­та. От гледна точка на мухата обаче ръката спира стотици пъти на различно разстояние във въздуха. Тя вижда пореди­ца от неподвижни картини. Ръката е същата, движението е същото, нали разбирате, но мухата го вижда по съвсем раз­личен начин. А цветовете... За нас има един червен цвят, а насекомите различават десетки видове червено.