lovech - Ubiyte Raym

За разлика от Кюлбо, който сам поддържаше къщата си, и от О’Сараян, който редовно забърсваше някоя сервитьор­ка, която да оправи фургона му, Харис Томъл не се грижеше за дома си. Така, предполагаше Кюлбо, вероятно се надява­ше да създаде впечатление за бохемски живот.

Това обаче си беше проблем на Томъл, а и не се бяха съб­рали на буренясалата ливада, за да обсъждат дизайна на до­мовете си. Причината беше арсеналът, който Томъл бе нас­ледил, когато една Нова година баща му отиде за риба на заледеното езеро Спайви Понд, за да изплува едва през про­летта.

Стояха на остъклената тераса и разглеждаха сандъците с пушки и револвери по същия начин, както в детството си бяха разглеждали бонбоните в магазина на Петерсън на Мейпъл стрийт, чудейки се какво да откраднат.

О’Сараян, който все хленчеше за Виетнам и гледаше всички филми на тази тема, си хареса черна автоматична пушка „Колт AR 15“, версия на М-16, предназначена за масова употреба.

Томъл взе красивата гладкоцевна пушка „Браунинг“ с ин­крустации, която Кюлбо копнееше да притежава повече от всичко на света, въпреки че предпочиташе да стреля с кара­бина. Самият Кюлбо пък избра стилната карабина „Уинчес­тър“ на Томъл с огромен оптически мерник.

Взеха достатъчно боеприпаси, вода и храна, уиски, кле­тъчния телефон на Кюлбо и спални чували, въпреки че не очакваха ловът да продължи много дълго.

24.

Линкълн Райм вкара количката си в изпразнената лабо­ратория на административната сграда на окръг Пакенок.

Люси Кър и Мейсън Жермен стояха със скръстени ръце до масата, върху която по-рано бяха микроскопите. Когато криминологът и болногледачът му Том влязоха, двамата по- мощник-шерифи ги изгледаха подозрително.

— Как може да направи такова нещо? - възкликна Мейсън. - Какво, по дяволите, си мисли?

На тези два въпроса вероятно и самата Амелия Сакс не можеше да отговори. Затова Райм се задоволи да попита:

— Нали няма пострадали?

— Не - отвърна Люси, - но Натан е доста разстроен. Не е приятно да гледаш отблизо дулото на „Смит и Уесън“, който бяхме достатъчно глупави да ѝ предоставим.

Райм се тревожеше за Амелия. Всички улики сочеха Га­рет Ханлън като извършител на изнасилване и убийство. Сакс бе позволила да я подлъже и сега се намираше в компанията на човек, който няма да се поколебае да я елиминира веднага щом реши, че не се нуждае от нея.

Трябваше да я открие колкото може по-скоро.

— С кола ли са избягали? - продължи да разпитва Райм.

— Не мисля - отвърна с влизането си шериф Бел. - Никой не е съобщил за открадната кола. Човек не може да се из­мъкне лесно от този район. Цялата местност е в блата, няма много пътища. Аз...

— Вземи няколко кучета, Джим - предложи Люси. - Ърв Уонър тренира две за щатската полиция. Вземи телефона му от капитан Декстър от Елизабет Сити. Ърв ще ги открие.

— Добра идея. И така...

— Имам едно предложение - прекъсна го Райм.

Мейсън се изсмя скептично.

— Какво? - попита шерифът.

— Предлагам ви сделка.

— Никакви сделки - възрази Бел. - Тя е престъпник, въ­оръжена е.

— Тя няма да убие никого - вметна Том.

— Амелия е убедена, че няма друг начин да открием Ме­ри Бет - продължи криминологът. - Затова го е направила.

— Няма значение. Освобождаването на убийци от затво­ра е престъпление.

— Тя не го мисли за убиец. Мисли, че е невинен.

— О, Господи - измърмори Люси.

— Изчакайте двайсет и четири часа, преди да повикате щатската полиция. Аз ще ги намеря. После ще се споразуме­ем някак си за обвиненията. Ако се включат командоси и кучета, има голяма опасност някой да пострада.

— Мамка му, Линкълн! Приятелката ти измъква затворник...

— Нямаше да е затворник, ако не бях аз. Сами никога нямаше да го хванете.

— Забрави! - намеси се Мейсън. - Само губим време. До­като си чешем езиците, те се отдалечават. Мисля, че трябва да вдигнем всички мъже в града и да започнем преследване­то веднага. Да направим, както предложи Хенри Давет: да раздадем пушки и...

Бел го прекъсна и се обърна към Райм:

— Ако ти дадем двайсет и четири часа, какво печелим?

— Ще остана и ще ви помогна да намерите Мери Бет, независимо колко време ще ми отнеме.

— Операцията, Линкълн... - понечи да възрази Том.

— По дяволите операцията!

Райм знаеше, че графикът на доктор Уивър е толкова на­товарен, че ако изпусне деня, отново ще се наложи да чака на опашката. После му мина през ума, че може би Сакс е осво­бодила момчето не за друго, а за да предотврати операцията. Той побърза да прогони тази мисъл.