lovech - Ubiyte Raym

Амелия, второ поколение ченге, Дъщерята на стражаря, бе убила колега. Най-лошото престъпление за един полицай.

— Стига толкова, Линкълн. Трябва да извикам вече щат­ската полиция.

— Чакай, Джим. Моля те... Тя вече е отчаяна, уплашена. Също и Гарет. Ако извикаш командосите, рискуваш живота на още хора. Те ще ги застрелят.

— Ами, крайно време е - сопна се Бел. - Още от началото трябваше да ги застреляме.

— Аз ще ги намеря. Съвсем близко съм.

— Дадох ти възможност да го направиш и гледай какво стана.

— Ще ги открия и ще я убедя да се предаде. Сигурен съм, че ще успея. Ще...

Изведнъж Бел бе избутан встрани и в стаята нахълта Мейсън Жермен.

— Мръсник! - изкрещя той и се хвърли към инвалида.

Том му препречи пътя, но якият полицай го блъсна на пода. Хвана Райм за ризата:

— Шибан инвалид! Дошъл си да си играеш...

— Мейсън! - Бел се опита да го дръпне, но Мейсън отно­во го изблъска.

— ... игрички с веществените доказателства, да си измис­ляш гатанки. Заради теб един добър човек загина!

Полицаят вонеше силно на афтършейв. Райм извърна глава.

— Ще те убия! Ще те...

Мейсън млъкна. Бен Кър го хвана през кръста и го изб­лъска встрани.

— Кър, по дяволите, пусни ме! - извика изненадано Мей­сън. - Мръсник! Арестувам те!

— Успокой се, заместник-шериф - каза бавно мъжагата.

Мейсън посегна към кобура, но Бен стисна здраво китка­та му със свободната си ръка. Погледна шерифа, който ким­на, после пусна Мейсън. Полицаят се обърна гневно към Бел:

— Ще отида там, ще открия онази жена и ще...

— Никъде няма да ходиш, Мейсън. Ако искаш да продъл­жиш да работиш в това шерифство, ще изпълняваш каквото ти кажа. Оставаш в офиса! Ясно ли е?

— По дяволите, Джим. Тя...

— Ясно ли е?

— Да, ясно е, дявол да те вземе!

Мейсън изхвърча от стаята.

— Добре ли си? - попита Бел.

Райм кимна.

— А вие? - обърна се към Том.

— Нищо ми няма.

Болногледачът отправи ризата на Райм. После, въпреки протестите на криминолога, отново му премери кръвното.

— Все същото - отбеляза. - Високо, но не критично.

Шерифът поклати глава:

— Трябва да се обадя на родителите на Джеси. Господи, колко ми е трудно. - Приближи се до прозореца и се загледа навън. - Първо Ед, сега Джеси. Кошмарно е.

— Моля те, Джим - каза Райм. - Дай ми възможност да ги открия и да поговоря с нея. Ако не го направиш, нещата само ще се влошат. Знаеш го. Ще има още убити.

Бел погледна картата и въздъхна:

— Имат двайсет минути преднина. Мислиш ли, че можеш да ги откриеш?

— Да. Мога.

— Натам - каза Шон О’Сараян. - Сигурен съм.

Кюлбо погледна на запад, накъдето сочеше приятелят му.

Преди петнайсет минути оттам се чу изстрел, после - викове.

— Какво има там? - попита Кюлбо.

— Блата, няколко стари постройки - отвърна Харис То­мъл, който бе обходил вероятно всеки квадратен метър на окръг Пакенок. - Пустош. Веднъж видях вълк там.

Вълците се смятат за изчезнали по тези места, но от вре­ме на време се появява по някой.

— Без майтап? - възкликна Кюлбо.

— Застреля ли го? - попита О’Сараян.

— Забранено е - отвърна Томъл.

— Защитени са - добави Кюлбо.

— И какво от това?

Кюлбо не се сети как да отговори на този въпрос.

Изчакаха няколко минути, но не чуха повече нито изстре­ли, нито викове.

— Да идем да проверим - предложи Кюлбо.

— Хайде - съгласи се О’Сараян и надигна бутилка вода.

— Пак ще бъде горещо - отбеляза Томъл, гледайки изди­гащото се над хоризонта слънце.

— Всеки ден е горещо - промърмори Кюлбо.

Взе пушката си и тръгна напред. Другите двама го пос­ледваха като верни кучета.

Мери Бет чу удар.

Отвори очи.

Нов удар.

— Здрасти, Мери Бет.

Гласът беше весел, като на човек, който говори на детето си. В просъница тя си помисли: „Това е татко! Защо се е върнал от болницата? Не трябва да цепи дърва в това състояние. Тряб­ва да го убедя отново да си легне. Взел ли си е лекарството?“

Тя се изправи, главата я болеше. Беше заспала на стола.

Нов удар.

„Чакай. Това не е баща ми. Той е мъртъв... Сигурно е Джим Бел...“

Нов удар.

— Мееери Бе-ет...

Тя подскочи. Голата, загоряла от слънцето глава на Том се появи на прозореца.

Мисионера отново заби брадвата във вратата. Том доле­пи лице до решетките, присви очи и огледа стаята:

— Къде си?

Тя загуби ума и дума.

— А, ето те, палавнице. Я, била си по-хубава, отколкото си мислех. - Вдигна ръка и ѝ показа шевовете на раната си. - Изгубих цял литър кръв заради теб. Сега ще се наложи да ми се реваншираш.