lovech - Ubiyte Raym

Гарет надали бе чул гласа. Сакс го виждаше - беше на десетина метра от фургона и поставяше едно празно гнездо на пътеката. Тя чу стъпки и храстите се размърдаха.

Излезе тихо от фургона. Приклекна и започна да маха от­чаяно на Гарет. Той не я виждаше. Стъпките се приближиха.

— Гарет - прошепна тя.

Той се обърна и я видя, че му маха. Намръщи се. Хвърли поглед наляво, към храстите, и по лицето му се изписа ужас. Вдигна ръце пред себе си и закрещя:

— Не стреляй, не стреляй, не стреляй!

Сакс пропълзя напред и насочи оръжие към Шон, който тъкмо изскачаше от храстите.

После всичко стана много бързо...

Гарет се хвърли по очи и заплака:

— Не, не!

Амелия стисна револвера с две ръце, готова да стреля.

Нападателят изскочи от храстите с насочена към момче­то пушка.

Точно в този момент заместник-шериф Нед Спото се по­каза зад ъгъла на фургона, зад Сакс. Примигна от изненада и без да се замисля, се хвърли върху нея. Сакс се извъртя да му се изплъзне. Чу се изстрел.

На десет метра пред нея куршумът се заби в челото на мъжа, който се криеше в храстите и който се оказа не Шон О’Сараян... а Джеси Корн. Над окото на младия полицай се появи черна дупка, главата му се изви рязко назад, зад тила му избухна зловещо червено облаче и той безмълвно се стро­поли на земята.

Сакс застина. Падна на колене, ръцете ѝ затрепериха.

— Господи! - промълви Нед.

Преди полицаят да се опомни, Гарет притича, грабна ре­волвера на Сакс от земята и го насочи към главата му. След това взе оръжието на Нед и го запрати в храстите.

— Лягай! - заповяда момчето. - По очи!

— Боже Господи... - нареждаше Нед.

— Веднага!

Нед се подчини. От очите му бликнаха сълзи.

— Джеси! - чу се наблизо гласът на Люси Кър. - Къде си? Кой стреля?

— Не, не... - изстена Сакс.

Не можеше да отмести очи от кървавата рана на полицая.

Гарет Ханлън хвърли поглед към трупа на Джеси. После се обърна по посока на приближаващите стъпки на Люси. Хвана Сакс за ръката:

— Да се омитаме.

Тя не реагира. Продължаваше да гледа като хипнотизира­на ужасяващата сцена пред себе си - края на живота на Дже­си Корн; края на своя живот. Гарет я вдигна на крака и я задърпа след себе си. Изчезнаха в гората като изплашени де­ца, които търсят подслон от приближаваща буря.

Четвърта част

ГНЕЗДО НА ОСИ

34.

„Какво става?“ - питаше се Линкълн Райм. Преди час, в пет и половина, висшият чиновник от отдел „Недвижими имо­ти“ на Данъчното управление на Северна Каролина най-сетне му се обади. Райм го беше събудил в един и половина, за да му възложи задачата да издири данъчните сметки на всеки, кой­то е декларирал, че обитава фургон на „Макфърсън“. Райм първо провери дали родителите на Гарет не са притежавали такъв и след като се увери, че не са, реши, че момчето се крие в някой изоставен фургон. А щом е изоставен, значи собстве­никът вероятно не плаща вече данъци.

Служителят от данъчното му съобщи, че в щата има два такива фургона. В единия случай, близо до Блуридж, фургонът бил продаден на младо семейство, което в момента живеело там. Другият, близо до река Пакенок, не си струвал труда да се продава. Даде и местонахождението му: на черен път на около половин километър от реката, в квадрант В-6 на картата.

Райм веднага се обади на Люси и останалите и ги насочи към мястото. Щяха да се приближат по съмване и ако Гарет и Амелия бяха вътре, да ги обградят и да ги накарат да се предадат.

Последните сведения, които се получиха от тях, бяха, че открили фургона и се приближавали внимателно.

Недоволен, че работодателят му не е мигнал цяла нощ, Том изгони Бен от стаята и се зае с обичайните сутрешни процедури.

— Високо е, Линкълн - измърмори, оставяйки апарата за измерване на кръвно налягане.

Високото кръвно можеше да причини пристъп на дисрефлексия, която да доведе до инсулт. Райм обаче не му обърна внимание. Беше възбуден, отчаяно искаше да открие Аме­лия. Вдигна очи. В стаята влезе Джим Бел, по лицето му се четеше тревога. Бен Кър, също разстроен, вървеше след него.

— Какво има? - попита нетърпеливо Райм. - Добре ли е Амелия...

— Тя уби Джеси - прошепна Бел. - Застреляла го в главата.

Том застина. Погледна Райм.

— Тъкмо щял да арестува Гарет - продължи шерифът. - Тя го застреляла и двамата избягали.

— Не, не е възможно - промълви Райм. - Има някаква грешка. Някой друг го е направил.

Бел поклати глава:

— Нед Спото е видял всичко... Не казвам, че го е убила умишлено. Нед се хвърлил върху нея и тя натиснала спусъка, без да иска, но въпреки това става дума за убийство.